„Антикризисният ресурс, инвестиран в икономиката, е доста голям. Отговорността е огромна, боря се за скорост, публичност и прозрачност. Всичко съгласуваме с бизнеса... В момента сме в процедура на геометрично ускоряване, до края на годината и в началото на следващата ще имаме още средства, които ще бъдат инвестирани в бизнеса“. Това каза министърът на икономиката Лъчезар Борисов пред БНР.
Той поясни, че помощта за предприятията, която минава през Българската банка за развитие (ББР), е гаранционна и процедурата се разширява - увеличава се размерът на кредитите и се облекчават условията към банките.
„На заседание в сряда ще се случи същото за кредитите за физически лица, които се гарантират от ББР и са безлихвени. Ще увеличим лимита за физическо лице до 6900 лева и ще облекчим условията. Стартира и процедура - до 3,5 млн. лева кредити през Фонда на фондовете. Общият ресурс, който бихме могли да мобилизираме в банковия сектор през ББР и Фонда на фондовете, е около 2,8 млрд. лева“.
Борисов допълни, че мерките, които се изпълняват, са с осигурени налични средства.
„Ресурсът не е малък и мерките ще успеят да продължат и през цялата следваща година... Има буфери в икономиката. Наблюдава се устойчивост на бизнеса. Добрите сигнали идват от големите инвестиционни проекти, по които работим. От предварителните данни за третото тримесечие на БВП се вижда, че инвестициите започват да дават добри сигнали за възстановяване по отношение на загубеното - структурата на БВП и показателят бруто-капиталообразуване“.
Министърът съобщи, че страната ни е на голям финал със силен международен инвеститор и уточни, че става въпрос за фирма в сферата на машиностроенето.
„България стои много добре на международната инвестиционна сцена“.
По повод Националния план за възстановяване на България Борисов уточни, че идеята е да се трансформира цялата икономика и да има друг тип среда:
„Започнахме работа да има отделно перо за работещия бизнес. Да има отделен фонд за дигитализация, модернизация, иновация, зелен бизнес“, каза той.
Според министъра страната ни се справя 50% по-добре от средното за Европейския съюз по макроикономическите показатели.
„И спрямо дълга и дефицита ще бъдем по-добре от редица страни в Съюза. Банковият сектор реализира по-ниски печалби, но достатъчно големи, за да има буфери и е стабилен в момента“.
„Би трябвало да се избягват политическите рискове като това да не се харесаш на някого. Би трябвало да се обяви данъчна ваканция или премахване на данъци, за да се осигури по-бърз икономически растеж. Самоосигуряващите се в момента са никъде. Би трябвало да се преконструира работата на Банката за развитие, тя не трябва да дава директни кредити, а всичко трябва да минава през банките. Банката за развитие би трябвало да бъде част от системата. Директните плащания трябва да са само за малкия и за средния бизнес, като те трябва да минават през банките“, заяви по-рано в предаването „Неделя 150“ икономистът Красен Станчев по повод мерките в подкрепа на бизнеса в ситуацията на пандемия.
По думите му има наслагване на две рецесии.
„Има икономически и логистични мерки. Логистичните са едни и същи от Древна Атина до ден днешен - заразата трябва да се ограничи, няма друг начин. Това води до спиране на човешкия фактор в икономиката, тогава идва сегментът - отпускане на средства, при положение че има желание за възстановяване на икономиката и да има относително бърз растеж след време“.
Станчев допълни, че през последните 10 години има по-бавен потенциален ръст на икономиката в сравнение с предишното десетилетие. "Производителността расте с три пъти по-малка скорост, ръстът на БВП е два пъти по-нисък, създаването на нови работни места е до три пъти по-бавно от периода преди 2008 година“, каза той.