VUZF Lab с 14 препоръки към проектa за Плана за възстановяване и устойчивост

Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) VUZF Lab изпрати до вицепремиера Томислав Дончев експертно разработено становище с 14 препоръки към проекта на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.

От VUZF Lab са категорични, че утвърждаването на Плана има изключително значение за бъдещото развитие на България, като преодоляването на последствията от епидемията следва да се счита за една стъпка от цялостния процес на въвеждане на политики за устойчиво развитие на страната. Експертите от VUZF Lab уточняват, че секторните анализи в годините след началото на прехода показват спешна необходимост от такъв документ, за да се постигне необходимият баланс между икономическо, социално и екологично устойчиво развитие.  

„Считаме, че предоставеният ресурс в размер на 11,2 млрд. лв. ще има съществена, но далече не решаваща роля за преодоляване на социално-икономическите последици в резултат от кризата и подкрепяме проекта на правителството в тази насока. Нашата позиция е, че средствата трябва да бъдат целево и балансирано разпределени, но същевременно основен приоритет трябва да бъде даден на секторите здравеопазване, образование, индустрия и в частност - енергетика. Особено внимание трябва да се обърне на преодоляване на неравенствата и осигуряване на достоен стандарт на живот на гражданите на Република България, характерен за средното ниво на Европейския съюз“, се казва в позицията на VUZF Lab.

Експертите подкрепят намерението на правителството в краткосрочен план да насочи усилията си към повишаване на устойчивостта на здравната система и смекчаване на социално-икономическите последици от кризата, но препоръчват да се акцентира и върху оздравяване на здравната система и преодоляване на социалните неравенства чрез прилагане на финансов, законодателен и административен инструментариум.

В препоръките си екипът на VUZF Lab обръща внимание, че документът се доближава повече до целеви програми, а не план, защото планът изисква прогнози за очакваните резултати и органи, които ще контролират изпълнението му.

Фокус е поставен и върху взаимната обвързаност между четирите стълба, по които е конструиран документът. От Плана става ясно, че  най-висок дял от ресурсите заема стълба “Зелена България” - 37%.

„Това решение може да се тълкува като правилно, стига да е взаимно обвързано със стълба „Иновативна България”. Двата стълба ще заемат кумулативно 57% от ресурсите по плана, което обаче може да се оцени като недостатъчно за ускореното развитие“, се казва в становището на VUZF Lab.

Експертите отбелязват, че в четвъртия стълб „Справедлива България”, където е поставен фокус върху групите и лицата в неравностойно положение, няма разчети, според които този стълб ще намали неравенството до посоченото от правителството ниво.

„Именно по тази причина виждаме възможност за нарастване на социалната справедливост както чрез национални мерки, така също и чрез по-висок дял на отделените ресурси за „Справедлива България”, се казва в становището. В тази връзка експертите предлагат  преструктуриране и извеждане на четвъртия стълб като първи и добавяне на два нови приоритета – „Намаляване на неравенството” и „Повишаване стандарта на живот”, а стълбът „Справедлива България” да бъде преименуван на „Социална и справедлива България”.

От VUZF Lab отбелязват, че без комплексни целеви програми за развитие, е несериозно  да се  очаква, че за период от 10 години могат се реализират идеите за превръщането на България в държава с развита иновативна и зелена икономика, с инфраструктурна свързаност на всички региони и пълна социална справедливост. Затова предлагат „четирите стълба” да се доразработят в комплексни целеви програми, които да гарантират трансформация на икономиката и обществото за следващите 15-20 години.

Сред 14-те препоръки и предложения на VUZF Lab е и приемането на Комплексна целева програма за иновативно икономическо развитие.

„Без подобна програма всякаква идея за иновативна България ще се базира преимуществено на закупуването на чужди лицензи и патенти. Така ще се изгуби общият ефект за българската икономика, както и свързаността на иновациите със засилването на научно-развойната дейност на местно ниво”, твърдят експертите.

Екипът предлага още създаване на комплексни целеви програми за развитие на науката; за сближаване на социално-икономическото развитие на отделните региони в страната; за демографско и социално развитие, като всяка от тях може да бъде реализирана в срок от 15-20 години.

В становището си от VUZF Lab  отбелязват, че индикаторите, които са залегнали в приложението за 2030-та година, са спорни. Експертите припомнят, че  няма приети показатели за средното ниво в Европейския съюз за 2030 година от ЕК, а такива са показани в приложенията.

Препоръката на експертите е приложението с показателите за България и за Европейския съюз да се разработи по два начина. Първо, на основата на генетични прогнози, които ще илюстрират развитието на страните на основата на тенденциите през последните 10-20 години, прехвърлени в бъдещето. Второ, трябва да се разработи и допълваща нормативна прогноза за развитието на България, която да подскаже как да се осигури догонващо развитие на страната ни до средното за Европейския съюз в периода до 2030 година, което „средно ниво“ на Европейския съюз трябва да се уточни на основата на внесените до края на тази година национални планове за възстановяване и устойчивост.

Цялото становище на VUZF Lab можете да видите ТУК.