Целта на България е да остане възможно най-кратко във валутния механизъм ERM II. Реалистично това означава, че през 2024 г. бихме могли да бъдем в еврозоната. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев на уебинар на Американската търговска камара в България.
Според него най-важното, което трябва да бъде свършено, докато сме в ERM II, е да изпълняваме критериите за конвергенция (т.нар. „критерии от Маастрихт“). Те изискват контрол върху инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, стабилността на валутния курс и вътрешните лихвени проценти.
Димитър Радев напомни, че към днешна дата България най-общо покрива критериите за конвергенция и имаме добри шансове да продължим да ги покриваме, ако провеждаме стабилна фискална и парична политика въпреки кризата.
„Освен критериите от Маастрихт цялостният процес включва изпълнение на ангажименти както преди присъединяването към ERM II, така и след това до приемането на еврото. Преди ERM II България пое ангажименти в шест области. Две от тях попадаха в рамките на мандата на БНБ – става дума за банковия съюз и макропруденциалния надзор. Четири области бяха от сферата на компетенциите на правителството – надзора върху небанковите институции, рамката за несъстоятелността, рамката срещу изпирането на пари и държавните предприятия“, посочи той.
Управителят на банковия регулатор поясни, че ангажиментите след влизане в ERM II включват по-нататъшни мерки в същите четири области от мандата на правителството и вече има приет план за действие във връзка с прилагането на тези мерки.
Димитър Радев подчерта, че страната ни няма ангажименти за изпълнение на мерки по отношение на банковия сектор, което е признание за значителния напредък в тази област.
Той коментира и промените, които ще настъпят за платежната инфраструктура до влизането на България в еврозоната.
„Системите RINGS и BISERA ще спрат да функционират, когато се присъединим към еврото. Плащанията по RINGS ще мигрират към платформата TARGET за плащания в евро. Плащанията на клиентите на банките през BISERA ще мигрират към Единната зона за плащания в евро SEPA. Националният трафик на плащанията ще бъде трансформиран изцяло“, разкри гуверньорът на БНБ.
Той информира, че централната банка и BORICA изпълняват проект за незабавни плащания в левове на стойност до 100 хил. лева. Радев отбеляза, че тези плащания ще са в съответствие с паневропейската рамка за кредитни преводи на Единната зона за плащания в евро SEPA. От ноември 2022 г. ще има нова консолидирана платформа TARGET, обединяваща TARGET2, TARGET2-ценни книжа и TIPS. Съответно БНБ, 18 търговски банки, BORICA и централните депозитари се подготвят за тази нова консолидирана платформа.
БНБ не планира удължаване на срока на мораториума за плащанията по банкови кредити. „Централната банка остава в готовност да приложи, ако това се налага, допълнителни мерки, повечето от които свързани с капиталовите изисквания, и наблюдава ситуацията внимателно“, увери Димитър Радев.
По думите му банките трябва да остават внимателни при идентифицирането и оценяването на рисковете, които поемат, при отпускане на заеми, за да смекчат ефектите от кризата с COVID-19 за техните клиенти. „Независимо от стимулите да увеличават кредитирането банките не трябва да го правят на всяка цена или при всякакви рискове“, смята банкерът.
Димитър Радев е категоричен, че не се очакват драматични промени за банките по отношение на начина на провеждане на надзорния процес, но смята, че БНБ ще придобие повече капацитет, експертен опит и достъп до информация.
Той поясни, че за общия надзор ще се прилага интегриран модел, а не два отделни модела. Крайните санкции ще се определят във Франкфурт, но София ще участва активно в процеса на вземане на решенията. Освен това по време на периода на участието в ERM II административните актове по отношение на банките в България ще се издават от БНБ.
Повече по темата четете на Investor.bg.