Общоевропейският продукт за лично пенсионно осигуряване (
Участие в нея взеха експерти и делегати на най-високо ниво от България и Европа, а основният извод, до който достигнаха: PEPP има потенциал да увеличи броя на спестителите и да доведе до нарастване на личните спестявания за пенсия на населението на ЕС.
„Въвеждането на PEPP е една от най-сериозните инициативи на ЕС в областта на капиталовите пенсии“, категоричен бе председателят на КФН Бойко Атанасов. Той определи продукта като уникален. Ректорът на ВУЗФ и изпълнителен директор на VUZF Lab доц. д-р Григорий Вазов, от своя страна, откри конференцията с акцент върху нуждата от широка експертна дискусия, чрез която да бъдат очертани най-добрите параметри за въвеждане на продукта и определели конференцията за PEPP като особено важно събитие за финансовата общност в България.
Главният експерт по финансова стабилност в Европа Сандра Хак от EIOPA обоснова, че PEPP е ценна възможност за спестителите и жизнен продукт за финансовите институции-доставчици.
По време на форума бяха обсъдени най-важните точки, които трябва да бъдат прецизирани за въвеждане на общоевропейския продукт. Ще се наложат промени и в секторните законодателства в Република Бъглгария, за да може българските финансови институции да започнат да предлагат PEPP, посочиха Евгения Ангелова, зам.-председател на Парламентарната комисия по бюджет и финанси в 44-то Народно събрание, и Христина Пендичева, държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари” в Министерство на финансите. Това се очаква да се случи до средата на 2021 година, когато първите PEPP-ове трябва да влязат на пазара.
Гаранцията на капитала при PEPP и сравнимостта между различните PEPP бяха дискутирани от Франческо Бриганти, генерален секретар на Алианса за трансгранични обезщетения в Европа, Фалко Валкенбург, непосредствен предишен председател, Актюерска асоциация на Европа, и Татяна Битунска, председател на Българското актюерско дружество. Фокус върху ограничението на разходите от 1% за базовия PEPP поставиха представителите на три от асоциациите на финансови институции в Европа Мати Лепала, PensionsEurope, Никола Жанмар, Insurance Europe и Бернар Делбек, EFAMA, като бе изказано опасение, че ако разходите по предоставяне на съвет не се извадят от ограничението от 1%, това може да доведе до намаляване на броя на доставчиците на PEPP и ограничаване на дистрибуцията на продукта.
Във връзка с конференцията ВУЗФ проведе специализирана анкета относно PEPP, резултатите от която бяха представени от доц. д-р Станислав Димитров, директор на направление “Застраховане и пенсионно осигуряване”, VUZF Lab. Те сочат, че 84% от респондентите изказват положителни нагласи за спестяване за доброволна пенсия, а 41% от тях биха закупили онлайн продукт за пенсионно спестяване. 62 % от гласувалите изразяват готовност да внасят между 5% и 10% от месечния си доход за доброволни спестявания, а 67% от анкетираните определят данъчните облекчения като важен фактор при решението за спестяване.
От ВУЗФ подготвят заключителен документ с основните изводи, предложения и препоръки от международната конференция, който ще бъде изпратен на вниманието на всички компетентни български и европейски институции, асоциации и заинтересовани страни.
Университетът ще издаде и сборник с доклади от конференцията, включващ най-новите изследвания и разработки на учени от България и Европа в областта на PEPP.
ВУЗФ е и единственото висше училище в България, което участва активно и инициира провеждането на експертни дискусии, които да подпомогнат разрешаването на потенциални казуси около въвеждането на PEPP на регионално и европейско ниво. Организираните от ВУЗФ две конференции са единствените събития в България, посветени на PEPP проблематиката. От VUZF Lab обявиха и създаването на Център за обучения и консултации във връзка с въвеждането на PEPP, който започва да функционира към Лабораторията, където всички заинтересовани могат да получат допълнително информация и обучения в тази област.
Повече информация за конференцията и презентациите от събитието можете да видите тук.
Конференцията се организира със съдействието на Фонд “Научни изследвания” и с подкрепата на ЗАД “ОЗК-Застраховане” АД, генерален партньор на събитието, както и на ЗАД “Армеец” АД, ПОАД “ЦКБ-Сила” АД, ПОК “Съгласие” АД, които са партньори на събитието.
Медийни партньори на форума са Investor.bg, Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Economic.bg, сп. “Икономика”, Money.bg, Novinite.bg и Еcon.bg.