Средно по 60 дни са чакали българските компании, за да получат плащанията си след реализиране на сделка през 2019 година. Така срокът на разплащанията у нас се е съкратил с 3 дни спрямо 2018 година. Това показват данните от проучване на Euler Hermes.
Най-много време у нас отнема получаването на плащания в химическата индустрия – 99 дни със значително увеличение от 27 дни спрямо 2018 година. На второ място се нарежда сектор "Технологии" с 91 дни, където срокът се е свил значително. Другите сектори със значително по-дълъг срок на разплащане в сравнение със средното за страната са "Строителство" с 83 дни и "Луксозни стоки" и услуги със 78 дни. Най-малко време отнема да получат парите си фирмите, работещи в сферата на бизнес услугите.
Средният срок за разплащанията у нас остава по-нисък от средния на глобално ниво, който според доклада на Euler Hermes за 2019 година e 64 дни. Прогнозата на експертите е за допълнително удължаване през 2020 година до 66 дни и до рекордните 68 дни през 2021 година. Причина за това е COVID-19 икономическата криза, която ще накара компаниите да изберат стратегия за по-дълги периоди на разплащане, като вариант да защитят бизнеса си.
В допълнение българският бизнес трябва да обърне внимание на задълбочаването на притеснителната тенденция у нас за удължаване на срока на блокиране на оборотния капитал. Според данните за 2019 година той се увеличава с още 6 дни като достига рекордните 99 дни. Така България убедително се задържа на дъното на глобалната класация по този индикатор, който показва степента на финансова дисциплина на бизнеса и възможностите за освобождаване на средства за инвестиции, модернизация и експанзия.
За сравнение на глобално ниво срокът за блокиране на оборотния капитал през 2019 година е 69 дни. Позицията на България е значително по-неблагоприятна дори в сравнение с песимистичните прогнози за увеличение до 74 дни в световен мащаб през 2020 година заради COVID-19 кризата. Калкулирано в стойност това показва, че през настоящата година бизнесът на глобално ниво ще отдели 8 трилиона щ.д. за оборотни средства вместо да ги насочи към инвестиции, модернизация, развитие на нови продукти, географска експанзия или покриване на дългове.
Най-уязвими по този показател на глобално ниво са секторите "Транспорт", "Автомобилостроене", "Текстил" и "Търговия", при които увеличението на срока на блокиране на оборотния капитал се очаква да нарасне най-много през 2020 година. Другите застрашени от криза на ликвидността са "Строителство" и "Метали", както и "Авиацията" с блокиран капитал за средно над 130 дни.