В момента, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на Конституцията, аз ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден. Това се казва в изявление на министър-председателят Бойко Борисов, изпратено в писмен вид до медиите и излъчено на живо.
ПП ГЕРБ ще внесе проект на нова Конституция на Република България, става ясно още от изявлението. Това ще стане на основание член 87, алинея 1-ва от Конституцията на Република България и член 76, алинея 1-ва от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Време е за отговорност и решителност! Време е не само за смяна на политическата система, а за рестарт на държавата. Необходимостта от рестартиране на политическия модел не може повече да се отлага във времето! Единството, държавността и стабилността на страната за мен не са просто думи – те са основата, от която съм тръгвал за всяко свое решение“, обяснява премиерът.
По думите му необходимостта от нова Конституция на Република България е тема, която през последните години е водеща за много граждани и обществени организации.
„За да отговорим на нагласите и очакванията на българските граждани, предлагаме проект на Конституция, която да защити основните принципи и начала на нашето съвремие. Действащата Конституция беше приета в друг исторически период, при други политически дадености, при друг международен статут на страната ни, при друго равнище на законодателната практика, а изтеклото време показа, че без промяна на основния закон няма как да отговорим на предизвикателствата“, каза още Борисов.
Той посочи, че основният закон следва да бъде изграден така, че да е в унисон с европейските правила. Съгласно действащата Конституция, нова може да бъде приета само от Велико народно събрание.
„Затова аз предлагам свикването на Велико народно събрание, което да въведе редица съществени промени в Конституцията“, заяви премиерът.
Ето и промените, които се предлагат да бъдат направени в Конституцията:
- Броят на народните представители от 240 да бъде намален на 120;
- При Великото народно събрание броят на народните представители да бъде намален - от 400 на 280;
- Прекратяване на Висшия съдебен съвет и предложение за създаването на Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите. Двата съвета ще решават отделно кадровите въпроси, свързани със съдиите, от една страна и прокурорите и следователите, от друга;
- В съответствие с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право - така наречената Венецианска комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа, членовете на Съдебния съвет на съдиите ще се избират седем от професионалната общност, тоест от самите съдии и шест от Народното събрание, избрани с мнозинство от две трети от народните представители, като членовете по право ще са председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд;
- Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор да бъде пет години;
- Ограничване на правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
- Към съветите на съдиите и прокурорите да се създадат отделни инспекторати, тоест да не е един инспекторат, както е в момента. Всеки от двата инспектората се състои от главен инспектор и петима инспектори;
- Въвеждане на института на индивидуалната конституционна жалба;
- Главният прокурор на всеки шест месеца да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи;
- Народното събрание може да изслушва Главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор.