Въвеждането на ниските лихвени проценти беше свързано с икономиката. В момента, в който тя започне да расте и видим признаци на здравословна инфлация, лихвите ще тръгнат нагоре. Засега няма поводи да мислим, че това ще се случи скоро. Друга сериозна спирачка за процеса е нарастващият дълг на правителствата. Това заяви банкерът Левон Хампарцумян в рамките на публична лекция, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси.
“Докато през 2008 г. банките бяха причината за кризата, сега те са по-скоро инструментът, които ще позволи да се направи реструктурирането”, посочи Хампарцумян.
Според него консолидацията на баките не може да става насила, а трябва да има икономически смисъл и управленска воля това да се случи.
“Трудно можем да очакваме българска банка да е регионален център за консолидация на банковия бизнес, имайки се предвид, че банковата система на страната ни е голяма колкото тази на един германски град”, заяви експертът.
По думите на Хампарцумян “в бъдеще, когато условията позволяват, бихме могли да видим у нас създаването на банка с преобладаващ български капитал, подобно на модела на OTP в Унгария например”.
Финансистът коментира и амбициите на България за присъединяване към валутния механизъм ERM II. Той отбеляза, че се надява през следващите месеци да бъде постигнат напредък по темата, тъй като членството на страната в еврозоната носи своите предимства.
Банкерът коментира и ситуацията на международните борси, където индексите продължават да растат въпреки тежките сигнали за икономиката.
“Финансовата система на света днес е много по-подготвена да посрещне шокове, включително и този, които се случва в момента. Слабостта в момента не е в борсите и финансовата система - 10 години системата строи буфери, трупа капитал”, отбеляза Хампарцумян. Според него настоящото пренастройване, до което доведе коронакризата, не е непременно свързано с рязък спад на борсите.
Хампарцумян смята, че и ударът от пандемията няма да сложи край на глобализацията.
“Китай няма да изчезне като супер важен фактор в индустриалното прозиводство на света... По-скоро говорим за диверсификация, отколкото за някаква тотална промяна”, изтъкна еспертът.
Той каза още, че от тази ситуация се създава възможността България да получи дял при разпределението на производството в Европа, което ще повиши устойчивостта на европейските компании и ще ги направи по-малко зависими от останалата част на света.