Правната рамка в България все още не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемане на еврото. Това става ясно от Доклада на Европейската централна банка (ЕЦБ) за конвергенцията от юни 2020 г.
В доклада, който се публикува на всеки две години, се подлага на оценка напредъкът към приемането на еврото от сегашните седем държави-членки на ЕС, в които то още не е въведено. Според него правната рамка в нито една от тези страни не отговаря напълно на необходимите изисквания за приемането на единната валута.
По критерия за ценова стабилност съответствието в разглежданите държави се е влошило в сравнение със състоянието, отразено в предишния Доклад за конвергенцията.
България, Полша, Румъния, Чешката република и Унгария отчетоха темп на инфлация доста над референтната стойност от 1,8%, докато в Швеция той бе под нея, а в Хърватия – много по-нисък. През следващите години се очаква инфлацията да се забавя в повечето от разглежданите държави. През 2020 г. се очаква дефлационният натиск да бъде обусловен от рязкото поевтиняване на петрола.
През 2019 г. всички освен една от разглежданите държави отчетоха бюджетно салдо на сектор „Държавно управление“ в рамките на референтната стойност от 3%. През април 2020 г. бе открита процедура по прекомерен дефицит за Румъния. Макар че в Хърватия и Унгария съотношението на дълга надхвърляше прага от 60% от БВП, до края на 2019 г. то следваше тенденция на намаляване..
От 2012 до 2019 г. България с лекота покриваше критериите по отношение на дефицита (с едно изключение през 2014 г.) и дълга. Но за следващата година икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. предвижда рязко влошаване на състоянието на бюджета вследствие комбинирания ефект от значителния спад на икономическата активност и фискалните мерки, приложени с цел смекчаване на кризата от коронавируса, се уточнява в доклада.
Според доклада подпомагаща растежа фискална политика остава от ключово значение за запазване в бъдеще на стабилността на публичните финанси.
Очаква се съотношенията и на дефицита, и на дълга да се повишат във всички седем държави в резултат както от отчетливото забавяне на икономическата активност, така и от фискалните мерки, предприети в отговор на пандемията.
Като последица от пандемията от COVID-19 Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. предвижда силно влошаване на бюджетното салдо и значително нарастване на съотношението на дълга. Според прогнозата през 2020 г. дори се очаква общото салдо временно да се влоши до дефицит от 2,8% от БВП, като остане малко под референтната стойност за дефицита в размер на 3%.
Прогнозираното влошаване на бюджетното салдо на сектор „държавно управление“ е резултат от по-неблагоприятната макроикономическа перспектива и от фискалните мерки, приложени с цел смекчаване на вредите от кризата. Предвижда се бюджетното салдо да се подобри през 2021 г., като достигне дефицит в размер на 1,8% от БВП. През 2020–2021 г. се очаква структурният дефицит да остане над средносрочната цел (структурен дефицит от 1% от БВП).
През 2020 г. се очаква съотношението на дълга да се увеличи с около 5 процентни пункта до 25,5% от БВП и да остане на това равнище през прогнозния период. Общият дефицит за 2020 г., представен в Конвергентната програма за 2020 г., съответства на Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г., докато прогнозното съотношение на дълга е над предвижданата от Европейската комисия стойност.
Макар че понастоящем никоя от разглежданите държави не участва във валутния механизъм ERM ІІ, България и Хърватия подадоха официално заявления за включване в механизма съответно през 2018 г. и 2019 г. Двете държави предприеха значителни стъпки що се отнася до поемането на ангажименти за политиките, насочени към присъединяване към механизма в близко бъдеще.
През референтния период на изследването на конвергенцията българският лев остана фиксиран към еврото по курс 1,95583 лева за 1 евро в условията на паричен съвет. Хърватската куна се търгуваше по контролирано плаващ обменен курс спрямо еврото, който се отличаваше с ниска колебливост.
Повечето други валути на разглежданите държави се търгуваха в режим на гъвкав обменен курс и при повечето се наблюдаваха силни колебания на курса, особено в условията на напрежение на финансовите пазари през март 2020 г.
Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, само една от седемте разглеждани държави – Румъния – отчете дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 2,9%. Най-ниските дългосрочни лихвени проценти бяха отчетени в България и Швеция.
Друг важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето все така е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско в разглежданите държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария.