Асоциацията на индустриалния капитал в България предлага страната ни да въведе геранския модел за запазване на заетостта. Това става ясно от прессъобщение на Асоциацията.
Германски инвеститор дава подробности за немската мярка за 60% подкрепа:
В Германия при брутна заплата от 2000 евро, разходите на предприятието за работника са 2473,70 евро (т.е. 473,70 евро допълнителни разходи на предприятието за осигуровки и други бюджетни плащания):
Нетната заплата е: 1400 евро (с редица условности предвид по-комплексната система за изчисляване на данъците в Германия).
В режим на намалена заетост (Kurzarbeit) сметките са следните:
Нетна заплата: 60% от нормалното нето, т.е. 840 евро (= 60% х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта.
Разходи за предприятието: 80% от осигуровките върху нормалната бруто-заплата, като предприятието трябва да поеме и дела от осигуровките, дължим от работника. Върху 2000 евро бруто предприятието нормално дължи 397,50 евро осигуровки, а работникът 402,50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието плаща 640 евро (= 80% х 800). Това всъщност е разходът на работодателя за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 26% (= 640 / 2473,80).
В съобщението се отбелязва, че като допълнителна мярка заради коронакризата, на предприятието в момента се възстановяват платените осигурителни вноски, т.е. в периода на кризата неговите разходи за работника са 0% спрямо нормалните.
Държавата плаща цялата компенсация, равна на 60% от нетната заплата на работника. Което означава схема „60/0“.
Как е в България при схемата 60/40?
При заплата 1000 лв. бруто, разходите на предприятието са 1194,20 лв.
Нетна заплата: 775,98 лв.
В режим на схемата 60/40 сметките са следните:
Нетната заплата остава същата, т.е. 775,98 лв. (Компенсацията е 100%, което не се прави никъде, несправедливо е към работещите, невъзможно е при криза, би имало драстично по-малък обхват)
Разходите на предприятието са 594,20 лв. (= 40% х 1000 + 194,20) за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 50 % ( = 594,20 / 1194,20).
А като процент от нетната заплата на работника предприятието плаща 77% (= 594,20 / 775,98). Т.е. сравнено с германското „60/0“ българското е „23/77“.
Да го направим като в Германия, препоръчват от Асоциацията на индустриалния капитал в България:
В рамките на същия заделен ресурс от 1 млрд. лв. Алтернативата е работника да бъде съкратен и тогава схемата става пак „60/0“. В такъв случай държавата ще изхарчи същите пари, без да е запазила заетостта.