Планът на България да се присъедини към еврозоната се сблъсква с поредното предизвикателство, след като управителят на Българска народна банка Димитър Радев заяви, че кризата около коронавируса прави целите за призъединяване през тази година „нереалистични“, съобщава Bloomberg.
Това е поредната пречка, която излиза на пътя на България за присъединяване към ERM-2, известен като чакалнята на еврозоната, както и към банковия съюз до юли.
Сегашната ситуация подчертава и предизвикателствата, пред които са изправени, както по-бедните страни членки на Европейския съюз, които се опитват да задълбочат интеграцията си със Запада, така и по-богатите страни, които се борят да реформират най-големия търговски блок в света на фона на почти непрекъснати икономически и политически смущения.
„Отлагане до 2021 г. няма да бъде фатално“, заяви управителят на Българска народна банка Димитър Радев пред Нова телевизия в понеделник, цитиран от Bloomberg.
Правителството на премиера Бойко Борисов от 2016 г. работи по целта за влизане в еврозоната с цел да бъде повишен жизнения стандарт в страната, където БВП на глава от населението е около половината от средното за Европейския съюз.
Въпреки опасенията на по-богатите страни, че допускането на по-слабо развити държави може да отслаби валутния съюз, България от години управлява балансирани бюджети и има един от най-ниските нива на дълг.
Друга страна, която е напът да се присъедини към еврозоната, е Хърватия. Звонимир Савич, специален икономически съветник на министър-председателя на Хърватия Андрей Пленкович, каза по-рано този месец, че Загреб все още се стреми да се присъедини към ERM-2 през втората половина на годината.
Българските банки преминаха стрес тестовете на Европейската централна банка, а две работят за отстраняване на пропуските в капитала. Този напредък сега също се изправя пред предизвикателство, докато ЕС се подготвя за рецесия, предизвикана от вируса.
„Това не означава, че работата в тази посока трябва да спре“, каза Радев и добави, че оставането извън еврозоната ограничава възможностите на България да реагира на кризата. Според него вероятно това ще бъде почувствано по-силно, докато кризата се разгръща, но и след това, когато последствията трябва да бъдат преодолени.
В България въведеният валутен борд през 1997 г. ограничава възможностите за паричен отговор на кризата. Миналата седмица централната банка призова финансовите институции да капитализират всички печалби от миналата година и да намалят външната си експозиция.
Правителството ще предложи преразглеждане на бюджета тази седмица, за да позволи на държавата да вземе „милиарди“ нов дълг, заяви финансовият министър Владислав Горанов в неделя. Страната планира да изплати на работодателите 60% от заплатите на работниците, които иначе биха били съкратени - мярка, която се оценява на 1 милиард лева.
Министерството на финансите не е отговорило на въпроси, изпратени от Bloomberg.