Това, което се случи по време на срещата на върха на ЕС, прилича много на известната картина на Рене Магрит. На картината е изобразена лула с надпис: Това не е лула. Точно това се случи и с протакането на обсъждането на водещите кандидатури за топ позициите на ЕС в четвъртък вечерта в Брюксел. В продължение на четири часа всички участници държаха на своите максимални позиции. При това липсваше всякакъв намек за отстъпки в търсене на сближаване на позициите. Ако трите водещи партийни семейства продължат в същия дух, въобще няма да успеят да намерят наследник на поста на Жан-Клод Юнкер.
След десет дни битката за разпределение на петте топ позиции в Европейската комисия, Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската централна банка ще продължи. За неделя, 30 юни, е планирана извънредна среща на върха. Ако тя донесе повече плодове, отколкото сегашната, всички три големи европейки партийни семейства ще трябва да принесат известни жертви. Това важи особено за ЕНП, която искаше да наложи на всяка цена своя „шппитценкандидат“, но се сблъска със силната опозиция на либералите. За да се сложи край на горчивия им отпор, трябваше да им се обещае, че Манфред Вебер няма да оглави ЕК. ЕНП е изправена пред ясен избор: принципът или постът, със сигурност няма да получи и двете.
Много е възможно федералният канцлер Ангела Меркел отдавна да е разбрала това и отвън изглежда, че се бори за Вебер, защото иначе бившият вече председател на Християндемократичния съюз (ХДС) би рискувала да понесе сериозна критика от сестринската партия Християнсоциален съюз (ХСС). Но по време на срещата на върха от четвъртък мнозина останаха с впечатлението, че бавно и постепенно Меркел се дистанцира от Вебер. Нито по време на пристигането си, нито след края на дългата нощ, тя не спомена пред журналистите името на Вебер.
Отдавна е известен фактът, че германският канцлер внимателно подбира всяка една своя дума. Иначе казано неназоваването, на Вебер би трябвало да означава нещо. Ако Меркел наистина е решила да жертва своя „шпитценкандидат“, то ЕНП има много добра алтернатива за позицията на ЕК: Кристалина Георгиева, която в момента е временен президент на Световната банка и вече доказа, че може да управлява големи бюрократични организации. Бившият заместник-председател на ЕК от България познава из основи брюкселксото ведомство и остави в него отлични спомени за себе си.
Още по темата прочетете в Investor.bg.