Нуждите на работещия българин за издръжка в началото на 2019 г. отново нарастват, но благодарение на по-високите доходи разликата се стопява в сравнение с предходното тримесечие. Това стана ясно от традиционния тримесечен доклад за доходите на КНСБ, представян съвместно с данни на НСИ.
Едно четиричленно семейство има нужда брутно от 2442 лв., за да покрива своите ежемесечни нужди. Поскъпването на хранителните стоки, горивата и жилищните разходи се изразява в допълнителни 32 лв. Заплатата в същото време на един член на семейството достига нива от само 880,74 лв., което е разлика от 28% за нуждите спрямо доходите (1221 лв.), изчисляват от синдиката. Така излиза, че за да се постигне паритет, са нужни още 341 лв. Иначе казано - на практика работещият човек лишава себе си и семейството си от ваканции, облекло, развлечения и други нужди, извън жизнените разходи.
Линията на бедност у нас достига 348 лв., а с подобни средства се справят цели 27,9% от българите. Други 42,5% са хората със среден доход, а останалите 29,6% са печелещите над средната работна заплата, стана ясно още от данните.
В сравнение със страните от Европейския съюз (ЕС) България е все така на дъното по почти всички показатели, изключвайки процентния годишен ръст на заплатите за периода 2010-2019 г. Там страната ни се нарежда само зад Румъния - 145% увеличение срещу 226%. Но с оглед прекалено отдалечената основа, заплатите в двете страни са все отстъпват на високите нива в старите страни-членки на съюза.
За да сме по-точни в тези данни, в момента средно българинът получава брутно по 1,62 евро/час, докато в Люксембург възнаграждението е 11,55 евро/час. Разликата между страните в двата края на таблицата е почти 10 пъти.
Традиционно данните за цялата страна контрастират драстично с данните за София-град. Работещите в столицата получават с около 30% по-високи заплати, но и техните разходи са също толкова над нуждите на останалите граждани у нас.
Най-високо продължава да е възнаграждението в сектор "Информационни технологии :(3567 лв.), докато на дъното все така остават свързаните с обработка на кожа, мебели, охрана и социална дейност професии. Брутните заплати в тези сектори се движат от 618 лв. в ресторантьорството до 739 лв. в сферата на медико-социалните грижи.
Факт е вече и повишението в минималната работна заплата до 560 лв., което е ръст с 9,8 на 100 в сравнение с нивото от януари 2018 г. (510 лв). 19,3% от работещото население у нас получават именно подобно възнаграждение (442 392 души към 31 декември 2018 г.). Най-често това са заети в преработващата промишленост.
Северозападните региони на страната продължават да отстъпват сериозно на столицата и останалите големи градове, що се отнася до обезпечаването на труда. Разликата между Видин (746 лв.) и София (1536 лв.) в средните брутни заплати е 2,1 пъти.
Част от изводите на КНСБ след доклада за доходите са, че наблюдаваме устойчив висок растеж на БВП, подкрепен основно от вътрешното търсене и потребление на домакинствата. Също така се отчита тенденция в дела на компенсацията на наемния труд спрямо БВП от 36,9% през 2012 г. до 43,1% през настоящата година. От синдиката се похвалиха, че заплатите в частния сектор са се увеличили с 12% благодарение на колективното договаряне на браншово и фирмено равнище.