За холандския здравен модел и примера му в Европа

Обсъждането на промяна в модела на здравно осигуряване в България няма как да мине без преглед на добрата практика в Европа и света. Независимо че моделите на финансиране и управление на здравните системи в света са четири, големият брой детайли и разлики в приложението им прави избора на финансов модел във всяка отделна страна уникален. Това посочва в коментара си Петя Георгиева, Институт за пазарна икономика.

"Прави впечатление, че през последните години „Холандският модел” се тиражира като един от най-добрите в света и това не е случайно. Комбинацията между конкуренция, качество на услугите, висока степен на удовлетвореност и добри здравни резултати привличат внимание към Холандия и организацията на нейната здравна система. Това е и причината, поради която бихме искали да представим с някои отделни детайли холандската система на здравно осигуряване, както и предпоставките, които я карат да работи добре", посочва Георгиева в позицията, цитирана от  БТПП.

На 01 януари 2006 г., след близо 10-годишно обсъждане, в Холандия влиза в сила законът за здравното осигуряване, който постановява система, организирана около принципа на солидарно социално здравно осигуряване, задължително за всички граждани. Типично за нея е свободният избор на осигурител от значителен брой здравно застрахователни дружества, които се конкурират за клиенти. Застрахователните дружества не могат да селектират клиенти за задължителното осигуряване, а са длъжни да записват всеки желаещ без оглед на неговата възраст или здравно състояние, пояснява икономистът.

Всеки фонд предлага своя премия, една и съща за всички клиенти, която покрива основен (базов) пакет от здравни услуги. Фондовете предлагат и допълнителен пакет от услуги над основния, но застраховането за тях не е задължително. Премиите между фондовете за покриване на основния пакет се различават в рамките на около 10%, като всеки холандец има възможност да направи лесно сравнение на цените на премиите, както и на възможностите за надграждане, например тук. Съществуват сериозни санкции при отказ да се купи застраховка или при прекъсване на плащането на премии – последователни глоби и автоматично зачисляване към застрахователен фонд, като премията, която се дължи от виновното лице, е завишена. Ако за определени лица плащането на здравна застраховка е непосилно, държавата осигурява субсидии. За 2016 г. около 36% от населението има право на такава субсидия.

Финансирането на здравната система се осъществява, освен чрез премии, и от здравни вноски за сметка на работодателя. В момента те са в размер от 6,9% от трудовите доходи, които се удържат от работодателя и се превеждат към фонд, регулиран от здравния регулатор.

Важна част от системата на осигуряване е и т.нар. плащане за собствен риск (deductible или eigen risico) – определен праг на здравните разходи, които се посрещат лично от застрахованото лице, като едва след достигането му застрахователният фонд се включва като платец. За 2018 г. най-ниският праг е 385 евро за година, като размерът на прага може да се договаря с фонда и да се коригира нагоре за сметка на по-ниска здравна премия.

Друга характерна особеност на системата е управлението на застрахователния риск. Множеството застрахователни дружества в системата, независимо че им е забранено да подбират пациенти, носят различни нива на обективен риск в зависимост от различните степени на заболеваемост на своите клиенти и здравните разходи, свързани с това. За корекция на тези различия между фондовете се използва механизъм за корекция на риска, който, на база на няколко показателя – възраст, пол, здравен статут, предишна употреба на здравни услуги и др., преизчислява риска от премиите, събрани от дружествата. Този механизъм се поддържа от споменатия по-горе здравен регулатор чрез преведените към него здравни вноски.

От изключително значение за доброто функциониране на холандската здравна система е ясното и точно определяне на съдържанието на основния (базов) пакет от услуги, които се финансират със здравните премии и вноски. То е определено със закона за здравното осигуряване и промените в пакета (включването и изключването на отделни медицински дейности и услуги) става на база на следните четири принципа за здравната грижа: (1) да е основна (essential), (2) да е ефективна (effective), (3) да е разходо–ефективна (cost-effective) и (4) да е непосилна за индивида (not affordable for the individual). Тук може да се разгледа изследване какви промени е претърпял основният пакет в Холандия и причините за това.

Холандската здравна система има и някои недостатъци, които правят трудно директното й прилагане в други държави:

(1) Сложната, макар и конкурентна, система не води до намаление на разходите. Разходите за здравеопазване в Холандия се увеличават от 9,2% от БВП през 2007 г. до  10,3% от БВП през 2016 г. по данни на Евростат.

(2) Разходите за администриране и управление на системата също са значителни, но по-важното е, че такова управление изисква добре работещи държавни регулаторни институции и строг контрол. 

(3) Информационните изисквания към подобна система са на изключително високо равнище – не просто наличие на информационни системи в здравеопазването, но и цялостно, базирано на информацията и анализа, управление.

(4) Стандартите за качество на услугите, за финансово и информационно осигуряване на дейностите, за вземане на решения, базирани на резултатите, са на много високо ниво. Липсата на такива стандарти могат да провалят и най-добрата система.

В заключение ще отбележим, че е добре реформите в здравеопазването да се базират на примери и практики с доказани резултати. "Холандският модел” е именно такъв. Същевременно от изключително значение е да се оценят възможностите за промяна и да се извърши предварителна целенасочена подготовка (най-вече анализи), която да осигури необходимите предпоставки, така че избраният нов здравноосигурителен модел за България да работи ефективно, посочва Петя Георгиева в анализа си.