Възходът на глобалната икономика без съмнение се отразява и на България, а силният ръст на кредитирането (във всички видове) дава добър тласък на икономиката. Тази теза обедини панелистите в дискусията с тема „Макроикономически тенденции в инвестициите“ в рамките на IFF.
„В момента има няколко силни сектора - земеделието, туризмът, IT секторът и аутсорсинг услугите растат в България с темпове над средния темп на растеж. А това се отразява на търсенето на кредити. За първа година ръстът на ипотечно и потребителско кредитиране е над 10%, а това е и един добър тласък за българската икономика. Налице е 6% ръст на фирменото кредитиране, а инвестициите сега са една добра база за бъдещ растеж на българската икономика“, отчете Георги Заманов, главен изпълнителен директор на „Алианц Банк България“.
Подобна теза застъпи и Георги Ганев, икономист и програмен директор по икономически въпроси в „Център за либерални стратегии“. По думите му докато по време на бума на икономиката инвестиционно кредитиране се даваше за придобиване на съществуващи активи, а не за повишаване на производството, след кризата добавената стойност, която се генерира от чуждестранни компании, е увеличила своя дял от една четвърт на една трета.
„Сега ние сме само на 50% от средния стандарт на Европа, но трудовият ресурс продължава да е евтин. Но по-важният въпрос е дали инвестициите се капиталообразоват, или не. Но ключовото е и ние да започнем да произвеждаме повече неща, които другите искат да ползват“, коментира Ганев. От своя страна пък управляващият директор на Unlu & Co Мурат Гюлкан обърна внимание на друга тема – вложенията в страни с евтина работна ръка. Според него няма как да се инвестира трайно в държави с ниска цена на труд. „Знаехме, че ще дойде Видов ден за инвестициите в по-бедни държави. Китай, например, направи евтината ръка стълб на икономиката си, но в момента губи, защото инвестициите вече се пренасочват към още по-бедни държави“, каза той. По думите му са нужни промени на друго ниво – данъчно законодателство и административна тежест. Затова, според него, в Азия продължават тези явления, но все пак ще продължат и тенденциите за въздържане на инвестициите в държавите с евтина работна ръка.
„По отношение привлекателността на различните дестинации – извадихме евтината работна ръка от уравнението. Никъде Tesla не инвестира в бедни държави, инвестира си в САЩ. Големите германски компании също си работят на вътрешния пазар. Ще има сътресения на развиващите се пазари, но да се надяваме, че ще намерят начин да привличат инвестиции по друг начин освен с евтина работна ръка“, каза той. Тезата му беше подкрепена от Георги Ганев, който обърна внимание и на междуфирмения дълг като един от големите проблеми в България. Все пак Ганев отчете, че една част от тази тенденция се дължи на компанията майка, която отпуска кредити на дъщерните си дружества. „Това обаче не е силно проблематично, ако компаниите използват този ресурс за инвестиции“, подчерта икономистът.
В рамките на дискусия бе излъчено и интервю с Леон Леви, анализатор глобални макро политики, Eurasia group. „Значителен проблем е нарастващата търговска война. Ще видим повече протекционизъм. САЩ се справят добре в момента, но не са устойчиви в дългосрочен план. В Китай има ръст, но не и на нивата, които бяха наблюдавани преди“, каза Леви. По думите му в момента в световен план е налице голяма несигурност, защото не знаем какво точно ще се случи в двете страни в следствие на търговската война. Според него не е задължително да има повече инфлация заради търговската война, но така или иначе виждаме сблъсък на шока на търсенето с шока на предлагането. „Най-вероятно ще видим изместване на производствата извън Китай в други азиатски страни, където продукцията би била по-евтина. В този смисъл Африка ще играе в бъдеще по-голяма роля, отколкото до момента. Ние сме на ръба на четвъртата технологична революция, но много хора смятат, че Африка ще е мястото на бъдещето и затова там се наблюдава нарастване на инвестициите“, каза още той.
А какво ни чака в Европа и България в близките години? „Светът свикна с евтините пари от вече 17 години. Затова не трябва да се прави нищо рязко и необмислено, а сега въпросът е какво ще се случи, ако политиката на Тръмп стигне до търговска война. Нарастването на популизма може да доведе до намаляване на средната класа. Може да се стигне до по-висока инфлация, но може и да има и други ефекти от търговската война, но Фед ще продължи с нормализацията“, каза Мурат Гюлкан.
Въпреки това той остава оптимист. „Несигурностите, пред които сме изправени днес, са много шум за нищо, а институционалната рамка в ЕС днес е много по-добра, отколкото в миналото“, подчерта той. Турският специалист бе подкрепен от Заманов, който се надява повторението на кризата да не е от 2019 и 2020 г. „И скоро да видим дори по-високи ръстове на българската икономика – 4 или 5%, които са постижими. Надявам се всички да сме си взели поуки от последната криза“.
„Най-вероятно глобалният цикъл започва да се обръща и оттук нататък по-скоро ще вървим надолу. Ще продължи и тенденцията за местене на производства към държави с още по-евтини производствени разходи. От инвеститорска гледна точка е добре да започнем да следим какво се случва в Африка“, заключи пък Ганев.