Промените в Кодекса за социално осигуряване дават нови правила за инвестиране на пенсионните фондове

Нова опция за синхронизирането на българското законодателство с Директива 2016/2341 предлага с промените в КСО МФ.  Тя засяга правилата за инвестиране пред пенсионните дружества, стана ясно от публикуваните за общественото обсъждане (със срок до 21 август) промени на сайта на министерството.  Не по-късно от 17май 2019 г. новите разпоредби трябва да влязат в сила, а до  до 13 януари 2019 г  Комисията за финансов надзор трябва да приеме наредбите по прилагане на КСО. 

Според промените в КСО пенсионните дружества ще могат да инвестират до 5% средства на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в корпоративни облигации, приети за търговия на многостранна система за търговия (МСТ) или организирана система за търговия (ОСТ) в държава членка на ЕС. Средства от фонда ще могат да бъдат инвестирани и в акции, различни от акциите на предприятие за колективно инвестиране, както и в права или варанти по тях, търгувани на МСТ или ОСТ в държава членка. 

Във връзка с това се урежда и количествено ограничение за експозицията към инструменти, които са приети само на посочените места за търговия, с оглед управление на ликвидния риск. Премахват се и изискванията към инвестиционната дейност на чуждестранните институции за професионално пенсионно осигуряване, управляващи професионални схеми на български предприятия.

Въведени са принципни изисквания за отчитане на дългосрочните интереси на осигурените лица и пенсионерите, справедливо разпределение на рисковете и ползите между поколенията и отчитане на екологични, социални и управленски фактори при инвестирането, според експертите на МФ .

Друга новост в предлаганите промени е, че дружествата ще бъдат задължени да предоставят прогнози за бъдещия размер на пенсионните плащания, за да могат осигурените лица в доброволните пенсионни фондове да планират по-добре своите спестявания за старини.

Изискванията към допусканията в основата на тези прогнози ще бъдат уредени на подзаконово ниво, вероятно с наредба на Комисията за финансов надзор (КФН).

„Липсата на хармонизация между българското законодателство и законодателството на ЕС ще доведе до по-ниски изисквания към българските ИППО спрямо останалите ИППО в ЕС, което в дългосрочен план може да има последици за тяхната конкурентоспособност. Също така, няма да е налице възможност за прехвърляне на управлението на професионална схема или част от нея на ИППО в друга държава членка и за поемане на управлението на схема от такава институция. В краткосрочен план ще възникне разлика в пруденциалните изисквания и изискванията към дейността на пенсионноосигурителните дружества. Липсата на достатъчно информация за осигурените лица ще ги постави в неравностойно положение в сравнение с осигурените лица в другите държави членки на ЕС“, се посочва в оценката на въздействието към законопроекта.

Новите правила от законопроекта ще задължат дружествата да извършват и собствена оценка на риска.

Какви са новите изисквания към възлагането на дейности на външни изпълнители, и регламентираните изисквания, обезпечаващи надзор върху делегираните дейности, четете в Investor.bg.