Данъчни актове на стойност до 14 000 лева не могат да се обжалват пред Върховния административен съд, което на практика означава, че решението на местния административен съд е окончателно.
Това става ясно от проект на депутати от Реформаторския блок. Те отново са внесли предложения за промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), които засягат правото да се обжалват наредби или данъчни актове от гражданите и бизнеса. След силна критика те оттеглиха в началото на месеца проекта си за промени. На 20 октомври те предложиха редактиран вариант, става ясно от сайта на българския парламент.
Предложенията предвиждаха въвеждане на 4% такса върху обжалваните от граждани и фирми данъчни ревизионни актове, за да се намалят стимулите на данъкоплатците да обжалват начислените им данъци и санкции. Това, както и по-голямата част от измененията, бяха мотивирани с икономия на ресурса на съда, който е натоварен с много дела.
В новия проект въпросът за таксите е решен по-меко. Предлага се промяна в самия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), според която таксата за касационно обжалване е 1.5% от сумата на акта. Самото касационно обжалване пред ВАС ще става по реда на АПК.
Таксата за обжалване на обществени поръчки става 1%, а за дела, свързани със социално осигуряване таксите ще са значително по-ниски.
Според мотивите, изложени от вносителите от РБ, символичните такси досега са водели до злоупотреба с правото на жалба.
Именно с тези промени в ДОПК се залага и необжалваемост пред ВАС на дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания до 2000 лв., когато ревизионният акт е издаден на физически лица и до 14 000 лв., когато е издаден на юридически лица.
Таксата за касационно обжалване се повишава до 90 лв. за граждани и 1400 лв. за организации и държавни органи (Тези такси се дължат, когато няма определяем материален интерес.) В раздела за таксите по делата проектът за изменения на АПК препраща към таксата по Закона за отговорността на държавата и общините, а тя пък се определя с тарифа на Министерския съвет.
В оттегления проект за изменения се прокарваха ограничения за обжалването. Бе предвидено когато Върховният административен съд (ВАС) се произнася като първа инстанция, делото да се разглежда в състав от един съдия. Този текст се запазва, а изключенията, при които ВАС ще заседава в тричленен състав, са когато се разглеждат жалби срещу актове на колективни органи и подзаконови актове, както и когато делото не подложи на касационно обжалване. Обжалването тогава ще е пред тричленен състав.
Проектът цели да въведе института на мълчаливото съгласие и предвижда редица мерки за ускоряване на производството.