S&P Global Ratings потвърди кредитния рейтинг на България. Положителна перспектива за страната ни остава в сила, а дори и да не влезем в еврозоната през 2025, то това ще се случи на 1 януари 2026. Международната рейтингова агенция е потвърдила дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на страната ни в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2'. Перспективата пред рейтинга остава положителна, т.е. рейтингът може да бъде повишен в следващите две години, ако България се присъедини към еврозоната, съобщават от Министерството на финансите (МФ).
Агенцията отбелязва, че ако бъде сформирано стабилно правителство бързо след изборите на 9 юни и се избегне продължителен период на нестабилност, какъвто имаше през 2021–2023 г., не се очаква да има съществено забавяне на присъединяването на България към еврозоната.
България все още не отговаря на критерия за ценова стабилност от критериите за конвергенция, които всички страни трябва да изпълнят, преди да се присъединят към еврозоната. S&P Global Ratings посочва обаче, че дори България да не се присъедини към еврозоната през 2025 г., отлагането ще е за една година, или 1 януари 2026 г.
Въпреки застаряването и намаляването на населението в трудоспособна възраст, от S&P Global Ratings приемат, че икономиката на България има силни перспективи за растеж през следващите няколко години. Те прогнозират реален растеж на БВП малко под 3% средно през 2025-2027 г., подкрепен предимно от увеличеното вътрешно търсене, посочват от МФ.
Потреблението ще остане силно на фона на устойчивия пазар на труда с почти рекордно ниски нива на безработица и положителен растеж на реалните заплати. Средствата от Европейския съюз (ЕС) се очаква да подкрепят инвестиционната активност за няколко години напред.
Според агенцията наличните грантове и заеми за България по Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021-2027 г. и Next Generation EU възлизат на около 29% от прогнозния БВП за 2024 г.
България има едни от най-добрите фискални резултати от страните в Централна и Източна Европа и от рейтинговата агенция оценяват, че текущите фискални планове ще сведат дефицита под 3% до 2027 г.
За дълга се очаква да достигне около 20% от БВП до 2027 г., нетно от ликвидни държавни активи, а за дефицита по текущата сметка – средно 1% от БВП, като ще бъде свръхфинансиран от фондовете на ЕС и от приток на преки чуждестранни инвестиции.