Либерализацията на електроенергийния пазар се отлага поне с 1 година
Обновен: 16:20 | 25 април 2024
Депутатите одобриха промени в Закона за енергетиката, с които отлагат поне с една година пълната либерализация на електроенергийния пазар Така ще бъде върнато старото положение на пазара - Националната електрическа компания (НЕК) ще остане обществен доставчик още 12 месеца (до 1 юли 2025 година), а Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще определя цената на електроенергията и квотите, които НЕК да изкупува от производителите на електроенергия, пише Investor.bg.
Пълното отваряне на пазара остава за 1 януари 2026 година.
Един от мотивите за искане на това отлагане е липсата на достатъчно средства във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Липсва и яснота как ще се случват нещата - например как ще се фактурира потребената електроенергия от домакинствата или как ще бъдат компенсирани енергийно уязвимите потребители.
По време на дебатите от БСП направиха редакционно предложение либерализацията да бъде отложена до 1 януари 2028 година. Предложението обаче беше отхвърлено с гласовете на ГЕРБ-СДС и ДПС, а от "Продължаваме промяната" - "Демократична България" се въздържаха.
От БСП се мотивираха, че внасят искането на протестиращите енергетици, които бяха допуснати в пленарната зала. Според Корнелия Нинова с отлагането няма да бъде оскъпен токът за бита с 20%. Лидерът на БСП не уточни причината за това поскъпване, но анализатори отбелязаха преди време, че цената на електроенергията ще се повиши заради отпадането на нощната тарифа. Увеличение се чакаше и заради дефицита в сметките на ФСЕС - в рамките на 1 млрд. лева. В крайна сметка обаче с решение на парламента средства за фонда бяха преведени от държавния бюджет, тоест дупката не се покри със сметките на потребителите.
От парламентарната трибуна Нинова посочи още, че секторът не е готов за отварянето на пазара и това заявяват от електроснабдителните дружества, от КЕВР, както и други участници на пазара.
"Три години е резумен срок", заяви още Нинова и допълни, че целта е да бъде спасена индустрията и системата да не бъде подложена на излишен стрес.
По време на дебатите в пленарната зала беше отбелязано, че в европейските директиви не са посочени дати за отварянето на пазара (България е единствената държава в ЕС с все още регулирана част на електроенергийния пазар). Либерализацията беше включена като предстояща реформа в Плана за възстановяване (ПВУ).
Радослав Рибарски (ПП-ДБ) отбеляза, че с промяната всъщност се отменя своеобразният преходен период, в който домакинствата ще бъдат защитени от таван на цената, предвиден в предишните текстове на Закона за енергетиката, който ще бъде определян от правителството и щеше да важи за периода 1 юли 2024 година - 1 януари 2026 година. Той посочи, че този период трябваше да научи хората да търсят изгодните ценови оферти, както и да променят своите потребителски навици.
"Бъркате последователността", заяви Йордан Тодоров ("Възраждане"), който посочи, че първата стъпка е въвеждането на т.нар. "умни" електромери и мрежи, които да мерят потреблението почасово, а не както е в момента с две тарифи - дневна и нощна. Тодоров беше катеричен, че сега потребителите ще имат 24 тарифи - за всеки час от денонощието.
Депутатите коментираха още, че не са правени тестове и симулации на новия модел, в който НЕК вече не е обществен доставчик, а цените се определят от пазара, както и че системата се нуждае от още време за подготовка. От ПП-ДБ отбелязаха още, че отлагането на либерализацията няма да спаси въглищните централи, каквито мнения има, а ако КЕВР включи задължително електроенергията от тях, цената за бита ще бъде много по-висока.
По време на дебатите по първо четене на текстовете на законопроекта от бившите управляващи отбелязаха, че в момента периодът за подготовка за либерализацията сега е много подходящ - цените са ниски, а количествата електроенергия на пазара - достатъчни.
Целия материал четете на сайта www.investor.bg.