Учени от лабораторията по геномна стабилност и център за модерна микроскопия Sofia Eurobioimaging Center for Advanced Light Microscopy към Институт по молекулярна биология на БАН (ИМБ-БАН) са част от тринадесетчленен интердисциплинарен екип. Екипът публикува изследване в едно от трите най-престижни списания в света на биологията – Cell, списание с импакт фактор 64.5, на тема PARP1-DNA co-condensation drives DNA repair site assembly to prevent disjunction of broken DNA ends (б.а. - PARP1 – ДНК ко-кондензацията ускорява събирането на места за ремонт на ДНК, за да се предотврати разделянето на счупените краища на ДНК), съобщават от пресцентъра на Българската академия на науките, предава БТА.
Изследванията от българска страна са финансирани от Националната пътна карта за научна инфраструктура към Министерство на образованието и науката (МОН) и Фонд “Научни изследвания“.
PARP инхибиторите са противоракови лекарства, които селективно потискат растежа на тумори с дефицити в капацитета за поправка на ДНК, като биват одобрявани за нарастващ брой индикации. По-задълбоченото разбиране на механизмите на действие на PARP инхибиторите, както и на функцията на тяхната мишена - PARP1, представляват гореща тема в молекулярната онкология, уточняват от БАН.
Представителите на седем водещи европейски научни института, сред които и ИМБ-БАН, демонстрират как кондензацията на PАRP1 белтъка задържа краищата на увредена ДНК, за да позволи нейната поправка, и как инхибиторите на PАRP1, едни от най-мощните съвременни противоракови лекарства - olaparib, повлияват този процес. Това откритие хвърля светлина върху ролята на физични процеси като “фазовото разделяне в поправката на ДНК, която пък предпазва организма от развитието на рак”. Българските членове на екипа изследват как мутации в PАRP1 променят кинетиката му на натрупване, при ДНК повреди в живи клетки, допълват от БАН.