Висшият съдебен съвет гласува да уволни главния прокурор на страната, Иван Гешев, който от години е изправян пред обвинения в политическа намеса и връзки с организираната престъпност.
Предложението за отстраняването на Иван Гешев все още трябва да бъде одобрено от президента Румен Радев. Висшият съдебен съвет на България, органът, който контролира магистратите, гласува в понеделник за освобождаване на прокурора за уронване на престижа на съдебната система, след като нарече депутатите „политически боклук“ миналия месец.
Подозренията за престъпни връзки в съдебната система са били причина за многократни критики от Европейския съюз и САЩ. Решението на ВСС също идва след седмици на политически сътресения, като новото правителство обеща да сложи край на политическата безизходица, като съперничещите си коалиции ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС трябваше да се обединят, за да формират коалиционно мнозинство.
Гешев отрича да е извършил нарушение и каза, че исканията са резултат от политически заговор срещу него.
„Говорим за политически опит за превземане на съдебната власт“, каза той пред ВСС в понеделник.
Срещу назначението на Гешев през 2019 г. се противопоставиха съдии, граждански организации и протестиращи. Конфронтация с Радев и прокурорски набези в кабинета на Радев година по-късно накараха протестиращите в София да поискат оставката както на Гешев, така и на тогавашния премиер Бойко Борисов.
Демонстрантите ги обвиняват във връзки с организираната престъпност – което и двамата отричат – а митингите помогнаха да се сложи край на управлението на Борисов и предизвикаха политическа криза, която доведе до пет избора от 2021 г. насам. Мандатът на Гешев изтича през 2026 г.
16 от членовете на ВСС са гласували „за“, а четирима „против“. Малко след обявяването на резултатите от гласуването на ВСС правосъдният министър Атанас Славов посочи, че основното, което мотивира решението на мнозинството във ВСС, е политизацията на действията на главния прокурор.
Президентът Румен Радев няма основание да спре процедурата по освобождението на Гешев, смята Славов.
„Оттук нататък на ход е президентът. Той няма срок, в който да издаде указа, но самата процедура предполага бързо произнасяне на държавния глава. Няма конституционни и законови пречки за това произнасяне в напълно разумен срок“, подчерта Славов.