По-бавен ръст от 1.5% и дефицит от 4.8% прогнозира ЕК за България

Ръстът на икономиката на България се очаква да се забави през 2023 г., преди да се засили през 2024 г. Ръстът на износа се очаква да се забави през 2023 г. поради слабото чуждестранно търсене и специфични за страната еднократни фактори. Растежът на потреблението на домакинствата се очаква да намалее към края на 2023 г. и първата половина на 2024 г., тъй като реалните лихвени проценти се повишават и растежът на заплатите се забавя. Очаква се инфлацията да се забави, но да остане относително висока през 2023 г. Предвижда се държавният дефицит да нарасне през 2023 г. поради социалните политики и политиките на доходите, приети през 2022 г. Това са основните точки в пролетната прогноза за България на Европейската комисия, като документът отбелязва, че дискусията за бюджета на страната за 2023 г. продължава.

Забавяне на вътрешното и външното търсене

Реалният БВП нарасна с 3,4% през 2022 г. поради силното частно потребление и износ. Ръстът на реалното потребление на домакинствата се ускори през втората половина на 2022 г., подкрепен от разширяване на разполагаемия доход в контекста на много стеснен пазар на труда. Ръстът на износа беше особено силен през първата половина на 2022 г., отразявайки както по-високите цени, така и обемите на изнесените стоки за региона, особено електроенергията. Вносът също нарасна силно, движен от високото вътрешно търсене и високото съдържание на внос в износа. Първите признаци на охлаждане на сектора на недвижимите имоти бяха регистрирани през четвъртото тримесечие със спад на разрешителните за строеж и новите сделки.

Растежът на БВП се прогнозира да се забави до 1,5% през 2023 г. и да се увеличи до 2,4% през 2024 г. Тримесечният БВП се очаква да стагнира след 2023-Q1 и след това да възобнови стабилното си разширяване през 2024 г., движено от износа, частното потребление и публичните инвестиции. Очаква се темпът на растеж на износа да се забави значително през 2023 г. и след това да се възстанови през 2024 г. Освен от смекчаването на външното търсене, представянето на износа ще бъде повлияно от планираните ремонти в стоманодобивната промишленост и в атомната електроцентрала, както и от забраната върху износа на петролни продукти, преработени от руския суров нефт от рафинерията на "Лукойл".

Очаква се частното потребление да остане силно в началото на 2023 г., да се смекчи до средата на 2024 г. и да се възстанови след това. През прогнозния хоризонт ръстът на реалните доходи на домакинствата се очаква да остане близо до положителните нива от 2022 г., като успоредно с това инфлацията на заплатите и цените ще се забави като цяло. Очаква се нивата на спестяване на домакинствата да се увеличат с повишаването на номиналните и реалните лихвени проценти, съчетано с известно забавяне на кредитирането на домакинствата. Очаква се инвестициите да бъдат подкрепени от фондовете на ЕС, включително тези по Плана за възстановяване и устойчивост (RRP), въпреки че закъсненията сочат доста забавяне на изпълнението.

Рисковете за прогнозата са като цяло балансирани. В посока нагоре бързото нарастване на номиналния доход на домакинствата и потреблението увеличават риска от прегряване. От друга страна, по-силен спад на външното търсене, по-пряко пренасяне на по-високи лихвени проценти към вътрешния пазар и влошаване на жилищния пазар може да потиснат икономическата активност.

Постепенно забавяне на заплатите

Пазарът на труда остава напрегнат с ниво на безработица от 3,8% през февруари 2023 г. През 2022 г. номиналните заплати продължиха да се увеличават силно, отразявайки както недостига на работна ръка, така и натиска от високата инфлация. В производството увеличението на заплатите беше в съответствие със силното повишаване на производителността, докато в строителството и услугите те доведоха до бързо увеличение на разходите за труд на единица продукция. Очаква се ръстът на заплатите да се понижава постепенно, първоначално в търгуемия сектор, след по-слабия износ и по-ниската инфлация. След това се очаква умереността на заплатите да се разпространи и в останалата част от икономиката. Прогнозите са, че заетостта ще нарасне незначително през 2023 г. и 2024 г., тъй като броят на безработните е намалял значително през последните години и работната сила като цяло се свива.

Инфлацията се забавя постепенно

Инфлацията по ХИПЦ беше средно 13% през 2022 г. Цените на енергията и храните очевидно стимулираха инфлацията през първата половина на годината и доведоха до по-висока инфлация в транспортните услуги и кетъринг услугите. През втората половина на годината инфлацията на потребителските цени в услугите, също извън тези, силно повлияни от цените на храните и енергията, започна да се ускорява, докато цените на храните продължиха да нарастват, макар и с по-нисък месечен темп. Очаква се годишната ХИПЦ инфлация да спадне от 13% през 2022 г. до 9,4% през 2023 г. и след това да се забави допълнително до 4,2% през 2024 г. Цените на енергията се очаква да намалеят както през 2023 г., така и през 2024 г., докато инфлацията на цените на храните се очаква да остане висока нива през 2023 г. и да намалее през 2024 г. Въпреки това се предвижда инфлацията на цените на услугите да се ускори през 2023 г. и да остане относително висока през 2024 г.

Държавният дефицит се очаква бавно да намалява

След година на значителна фискална консолидация и дефицит от 2,8% от БВП през 2022 г., дефицитът за 2023 г. се предвижда да нарасне отново до 4,8% от БВП през 2023 г. До крайната дата на тази прогноза правителството и парламентът не приели каквито и да е мерки за консолидация за финансиране на увеличенията на заплатите и пенсиите, които имат бюджетна тежест от около 3,5% от БВП през 2023 г.

Няколко фактора обаче трябва да помогнат за ограничаване на дефицита. Нетните бюджетни разходи за мерките за енергийна подкрепа се прогнозират на 0,8% от БВП през 2023 г., в сравнение с 1,5% през 2022 г. Тези мерки трябва да бъдат напълно премахнати през 2024 г.

Трансферите, свързани с хора, бягащи от Украйна, също се предвижда да имат значително по-малко въздействие върху бюджета. Очаква се данъчните приходи да се облагодетелстват от увеличаването на доходите, но също и от по-високото потребление и нарастващите цени на стоките и услугите, подлежащи на косвени данъци, главно ДДС. Развитието на дефицита през 2023 г. също е повлияно от предполагаемото пълно премахване на спешните временни мерки за COVID-19, които се оценяват на 1% от БВП през 2022 г. Публичните инвестиции се очаква да достигнат своя връх през 2023 г. поради завършването на проекти, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) 2014-2020.

Прогнозите са, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет ще остане на 4,8% от БВП през 2024 г. При предположението, че няма промяна в политиката, увеличението на данъчните приходи ще се забави. Предвижда се текущите разходи да растат по-бързо от приходите, но въздействието върху дефицита ще бъде компенсирано от по-ниски национално финансирани публични инвестиции. Вместо това се очаква да се засили внедряването на RRP. Предвижда се общият държавен дълг да нарасне от 22,9% от БВП през 2022 г. на 28,1% до 2024 г. Съществува положителен риск дефицитът и дългът на консолидирания държавен бюджет да се окажат по-ниски от прогнозираните, тъй като основните парламентарни партии се ангажираха да приемат мерки за консолидация за намаляване на дефицита през 2023 г.

Още по темата

Две трети от вноса на Южна Африка на слънчоглед и олио идва от България

Българска компания помага за екологично земеделие благодарение на AI

Геотермалната енергия вече не е екзотика и в България

България може да спечели много от Европейския акт за чиповете