България е заплашена от фалит, може да настъпи промяна на съществуващия курс на лева към еврото и за неопределено време се налага отлагане на присъединяването ни към еврозоната, предупреждава финансовият министър Росица Велкова в доклад на МФ до Министерски съвет.
"За неопределено време се налага отлагане на присъединяването ни към еврозоната. Може да се наложи взимането на заем от МВФ, за да се спаси фискалната стабилност. Това ще наложи сериозни финансови рестрикции. В тази ситуация ще се стигне и до замразяване на доходите", пише финансовият министър в доклада, с който БГНЕС разполага.
Росица Велкова-Желева настоява да се направят незабавни коригиращи мерки на финансовата политика, заложена от предходното управление на Кирил Петков като премиер и Асен Василев като финансов министър. Според нея тези мерки се съдържат в проект на Министерския съвет за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него, и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.
„Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ в размер на 6,9% от БВП, за което Министерството на финансите сигнализира още през месец август миналата година“, коментира министърът на финансите и твърди, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко парламента.
Росица Велкова-Желева подчертава, че в резултат на мерките, които бяха предприети от 47 Народно събрание „целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г. и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка на 6-7% от БВП“.
По думите ѝ, при тези параметри, без предприемане на консолидиращи мерки, растат икономическите рискове. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми.
Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от Европейската комисия, включително и спиране на плащания от ЕС.
Сериозна е перспективата България да отложи за неопределено време присъединяването си към еврозоната или дори да ѝ се поставят условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото.
Има вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната, се казва още в доклада.
Други затруднения са свързани с повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема.
Променената икономическа ситуация в България може да предизвика запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита и да увеличи възможността с ускорени темпове страната ни да се приближи до горните граници на дълговия критерий от 60% от БВП.
„За преодоляване на тези рискове правителството следва да положи всички усилия за придържане към цифровите фискални правила и ограничения по Закона за публичните финанси, съответно да предложи постоянни консолидационни приходни и разходни мерки за достигане на целевите нива на дефицита за периода 2023-2026 година“, настоява финансовият министър.