Какви са тенденциите в предпочитанията на потребителите за устойчивост, енергийна ефективност и умни домове стана ясно по време на конференцията Tech of Tomorrow, която водещият икономически сайт Investor.bg организира. Специализираното събитие се проведе на 13 октомври в хотел Hyatt Regency Sofia и събра изявени представители на мениджмънта на компании в различните индустрии, които очертаха технологичните иновации на бъдещето в областта на здравеопазването, финансите, градската среда, търговията и автомобилния сектор. Модератори на експертните разговори бяха технологичният редактор Елена Кирилова и гл. редактор на Investor.bg Бойчо Попов.
По време на откриващата дискусия „Иновациите – от модерна дума към реалност“ участниците коментираха потребителските нагласи и технологичните иновации в помощ на домакинствата и бизнеса, умни решения за дома, енергийна ефективност и оптимизация на отделните процеси.
„Поведението на потребителите не само се променя, вече се наблюдава ясна тенденция и при домакинските електроуреди. Нагласите на обществото се определят и от общите цели, които сме си поставили за намаляване на вредните емисии и за ефективно използване на ресурсите", заяви изпълнителният директор на BOSCH „Домакински уреди“ България Ивайло Рашев. По негово мнение българският потребител вече не свързва смарт уредите с такива, които може да се включват и изключват дистанционно - хората са наясно, че умният уред трябва да разполага с различни функционалности, като проследяване на консумацията на електроенергия в реално време.
„Най-голям интерес в световен мащаб предизвикват решенията за енергийна ефективност и все повече се търсят устройства за мониторинг и контрол на електроенергията", каза и Димитър Стоянов, инженер решения в Allterco. Това се обяснява с факта, че в края на месеца хората получават "една сума, която трябва да платят, но не знаят къде е потребена тази сума. На база устройствата те получават разбита сметката си всеки един киловат кога и за какво е бил потребен, което допринася за планирането на този разход".
По време на задълбочената дискусия съоснователят и СТО на Gtmhub Радослав Георгиев изрази мнение, че в последно време почти всяка компания е технологична по един или друг начин. „Едно средно предприятие от 200-300 души работи със 70-80 различни бизнес системи, а те генерират данни, като понякога се губи достъпът до тях или може да се свържат с друга система. Тук нашата платформа Gtmhub, базирана на облачни услуги, освен че следи за изпълнението на целите и какво правим, за да постигнем успех, тя предлага едно автоматично измерване на успеха", допълни той.
„Това, което към момента липсва, поне в България, е регулация, за да може тези системи да се използват и енергията да се използват по-оптимално. Това би могло да ни даде доста повече възможности да взимаме решения дали да съхраняваме енергия, или да я продаваме обратно на борсите", коментира Милко Славов, главен технологичен директор на ТОКИ. Той допълни, че тази регулация може да я има у нас в обозрим хоризонт.
По време на втората специализирана дискусия „Финтех секторът – след всяка буря идва слънце“, участниците очертаха пътя на финтех сектора през тези турбулентни времена.
„В България, както и в целия свят, рисковите инвестиции забавят своя растеж“, изтъкна Георги Пенев, директор в „Българска финтех асоциация“. По думите му е изключително важно да се работи за изграждане на силна конкуренция на българския пазар. За да стане това обаче е необходимо, първо, да е налице частен сектор, второ – да се изгради подходяща регулаторна рамка и трето – да се развие академичния сектор.
Георги Георгиев, мениджър „Софтуерни архитектури“ в SMAR IT, се съгласи, че инвестициите в сектора намаляват, но това е глобална тенденция и не се ограничава само за България. „Този спад се отразява върху цялостния бизнес, не само върху финтех индустрията. Повечето фирми в сектора намаляват инвестициите за научноизследователска и развойна дейност и изместват фокуса си върху самосъхранението и оцеляването“, посочи той.
Според Александър Цветков, изпълнителен директор на „Болерон“ АД, застрахователната индустрия е устойчива на икономически кризи, като в момента дори се наблюдава засилване на иншуртех бизнеса в Европа. По негово мнение това следва да се приеме като нещо нормално, тъй като компаниите в сектора се стремят да се развиват с инвестиции в дългосрочен план, с хоризонт от 5-10 години, което компенсира частично негативните ефекти от моментните сътресения.
Доц. д-р Деян Радев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, изрази мнение, че в момент на своеобразно „прочистване на пазара“ компаниите трябва да намерят своите конкурентни предимства. Едно от тези предимства са инвестициите в знание. Във връзка с недостига на кадри, доц. Радев посочи, че съществуват редица причини, сред които твърде голямото търсене на човешки ресурс и демографския лимит.
Модерната търговия е комбинация от онлайн и офлайн присъствие, като това важи не само за търговците, но и за самите клиенти. Такава тенденция очертаха участниците в професионалната дискусия „Търговията днес – а сега накъде?" по време на специализираната конференция Tech of Tomorrow. Две от тенденциите, които набират популярност, са свързани с онлайн поведението на потребителите - една е свързана с онлайн проучването на даден продукт, при която потребителят сравнява оферти и цени, но го купува във физически магазин. Другата тенденция върви в обратния ред - даденият продукт първо се намира във физическия магазин, а след това се проучва онлайн.
„Тези две тенденции много силно навлизат и се балансират", каза по време на събитието Георги Костов, съосновател и главен изпълнителен директор на GombaShop. Той обясни, че особено при младото поколение и двете тенденции навлизат силно.
Надежда Коцинова, ръководител "Партньорска мрежа" в tbi bank, изтъкна, че и във финансовия сектор се наблюдава подобна тенденция. „Също наблюдаваме този процес, където клиентът може да започне онлайн или офлайн и да довърши в обратния канал. Вярваме, че ръстът в такъв тип клиентско поведение тепърва предстои", прогнозира тя.
Иво Тодоров, маркетинг директор на SPORT DEPOT, изтъкна, че компанията от няколко месеца работи по въвеждането на усъвършенстван чатбот. „Основната цел е в дългосрочен план да постигнем 24/7 обслужване. С интеграцията на такова решение ще намалим натоварването на хората, които обслужват клиенти, и ще филтрираме до тях да достигат клиенти и въпроси, които имат нужда от истинско обслужване, защото чатботът може да се справи до определено ниво", посочи той.
В рамките на заключителната специализирана дискусия „Киберсигурност – вече задължително в дневния ред“ експерти коментираха видовете кибератаки и развитието на киберсигурността в България.
Според Димитър Павлов, мениджър „Киберсигурност“ в А1 България, ситуацията при киберсигурността не е такава, каквато е била преди години. „Ако едно време даден човек сравнително лесно можеше да проникне в държавна дигитална инфраструктура и да извлече данни, сега се наблюдава подобрение относно защитата“, изтъкна той.
В България няма изградена култура за киберсигурност, въпреки чe през годините се работи до някаква степен по въпроса. Това мнение изрази Вихрен Славчев, изпълнителен директор на Мнемоника. „Да, нещата се подобряват, но това не означава, че сме подготвени“, подчерта той и добави, че в момента съвременните, хибридни войни започват обикновено с кибернастъпления.
IT предприемачът Божидар Божанов изрази мнението, че подготовката на ниво държавна администрация в България се подобрява през годините, но не и с темпа, който е нужен. „В общ план изоставаме“, заяви той. По думите му няма политика или концепция за защита на администрацията. „Имаме да наваксаме много, и Европа, и ние“, подчерта IT експертът.
Спас Иванов, управляващ партньор в „АйТиБейслайн" ООД, изрази мнението, че държавната администрация трудно успява да набира експерти относно киберсигурността, тъй като не им се предлагат достатъчно атрактивни условия.
Участниците обърнаха внимание и на други техники за интернет измама като т. нар. дълбоки фалшификати (deepfake) – техника, която използва форма на изкуствен интелект, съчетана с машинно обучение, която създава видео клипове с хора, чиито лица са заменени с чужди.
Генерални партньори на Tech of Tomorrow са Алтерко и Shelly. Основни партньори са А1, Management Financial Group, Bosch Домакински уреди България и ЕЛАНА Фонд Мениджмънт. Събитието се организира с подкрепата на tbi bank, KEР ТОКИ ПАУЪР, Мнемоника, ЗАД „Армеец“, Девин ЕАД, The Singleton, Конкорд Асет Мениджмънт. Официален автомобилен партньор на събитието е PORSCHE SOFIA IZTOK/VW.
Институционални партньори са „Индустриален Холдинг България“ АД, Българска стартъп асоциация (BESCO), Френско-българската търговска и индустриална камара, Германо-българска индустриално-търговска камара, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Betahaus Sofia, CEED Bulgaria, Sofia Tech Park, Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE).
Медийни партньори на Tech of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, сп. BGLOBAL, Rabota.bg, Automedia.bg и The Recursive.