Българската народна банка вдига от 1 октомври основния лихвен процент в размер на 0,49%. Това е първото увеличение от януари 2016 г.
Повишението отбелязва и най-високата стойност на лихвения процент от декември 2009 г., когато той бе 0,55%.
Ходът на БНБ идва, след като в последните месеци редица водещи централни банки по света увеличиха своите основни лихви.
В България той няма пряко отражение върху лихвите по депозитите и кредитите, които се определят предимно от лихвените нива, установени от Европейската централна банка.
По-рано тази седмица БНБ увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, на 2% през четвъртото тримесечие на 2023 г.
От централната банка посочват, че по отношение на данните, свързани с референтния индикатор, към края на второто тримесечие на тази година съотношението кредит/БВП, изчислено според публикуваната на интернет страницата на Българската народна банка методология, възлиза на 89,1%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-32 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер.
Тъй като стандартният показател за отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочния тренд не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове, при оценката за нивото на антицикличния буфер се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.
В БНБ отчитат, че под влияние на текущите силно отрицателни нива на реални лихвени проценти и на засиленото предлагане на заеми активността на кредитния пазар се запазва висока във всички негови сегменти. Продължителните периоди на висок кредитен растеж създават предпоставки за нарастване на задлъжнялостта, като при влошаване на икономическите условия или рязко повишение на лихвените проценти по кредитите способността за обслужване на задълженията може да отслабне и да се отрази в нарастване на необслужваните заеми и на разходите за обезценки.
От банковия регулатор посочват, че значителното нарастване на цените на енергоносителите, потенциални затруднения във веригите за доставки, индиректни ефекти от забавянето на икономическата активност в основни търговски партньори и влошаване на икономическите нагласи могат да засегнат финансовото състояние и способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията.
В централната банка смятат, че наред с това, протичащият процес на бързо покачване на лихвените проценти в глобален мащаб ще намери отражение върху финансовото състояние на кредитополучателите посредством увеличението на разходите за обслужване на кредитните задължения.
През 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г.
От централната банка посочват, че трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и повишената несигурност в икономическата среда налагат увеличение на нивото на антицикличния капиталов буфер на 2% от 1 октомври 2023 г., с което да се засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.