Новият бюджет 2022: инфлация - 11,6%, лимит на дълга - 10,3 млрд. лв.

Актуализираната бюджетна прогноза, която трябва да влезе в сила от 1 юли предвижда средногодишната инфлация в края на годината да достигне 11,6%. Държавният дълг да се повиши до 10,3 млрд. лв., а икономическият растеж на България да бъде 2,9%, пише Investor.bg.

Проектозаконът е публикуван на сайта на Министерството на финансите и ще бъде обсъден от Националния съвет за тристранно сътрудничество на заседание утре. Идеята е проектът да бъде приет до края на юни, за да може заложените плащания в отговор на инфлацията да бъдат възможни от 1 юли.

В проекта са заложени обявените вече антикризисни мерки, както и обявената актуализация на пенсиите.

Основните рискове за прогнозния бюджет са свързани основно с развоя на конфликта в Украйна.

Очаква се през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да възлезе на 2,9%. Това представлява понижение спрямо прогнозата, с която бе приет Бюджет 2022 г. основно заради променените икономически перспективи след войната в Украйна. В същото време очакванията за растежа на икономиката са леко повишени спрямо пролетната прогноза поради отчетеното добро представяне на икономиката през първото тримесечие.

Инфлацията ще върви нагоре -  прогнозата е, че средногодишна й стойност ще достигне 11,6% в края на годината. Корекцията е основно поради по-високо от очакваното поскъпване на храните и неенергийните нехранителни стоки по линия на по-силни ефекти от суровините и енергоносителите. Наблюдаваното повишение на цените на петрола и неенергийните суровини се очаква да се забави през втората половина на годината. В съответствие с това, нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до средата на годината, след което също ще започне да се забавя, по месеци на годишна база, а инфлацията в края на 2022 г. ще достигне 11,6%. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9% на годишна база през декември. Съществен принос ще имат и компонентите на базисната инфлация поради очакваните вторични ефекти от ускореното поскъпване на енергоносителите и затрудненията във веригите на доставки. Цените на услугите ще се повишат с 9,8% в края на 2022 г., а неенергийните нехранителни стоки – със 7,1%. Енергийните стоки също ще допринесат положително, като повишението в цените на транспортните горива се очаква да се забави до 13,9% в края на годината. Средногодишната инфлация през 2022 г. се прогнозира да бъде 11,9%.

През 2022 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се увеличи до 2,4% от прогнозния БВП. Основен принос за влошаването както спрямо предходната прогноза, така и спрямо 2021 г., ще има по-големият отрицателен баланс при търговията със стоки. Той ще е резултат от по-силния реален растеж на вноса спрямо износа при леко положителни условия на търговия.

Заетите се очаква да се увеличат с 1,7% като частично това ще се дължи и на включването на бежанци в пазара на труда, чиято трудова интеграция се субсидира с евросредства. Така безработицата за годината се очаква да е 4,5%.

За 2022 г. се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1,7%, което ще бъде обусловено от икономическия ръст, но също и от потока украински бежанци към страната, като част от тях се очаква да се включат на българския пазар на труда като заети. В сравнение с предишната прогноза за бюджета за 2022 г., растежът на заетостта е завишен с 0,7 пр.п., като основната причина за това е потокът бежанци, част от който се очаква да бъде интегриран на българския пазар на труда.

Заради прогнозираната положителна динамика на заетостта, коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 4,5% през 2022 г. и е по-нисък спрямо предходната прогноза (5%). Корекцията надолу се дължи основно на данните от Наблюдението на работната сила (НРС) и данните на Агенцията по заетостта за регистрираните безработни, които показват, че безработицата се е върнала към предкризисните си равнища по-рано от очакваното.

Номиналното нарастване на доходите от труд ще остане високо. През 2022 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 9,2%. Показателят е ревизиран във възходяща посока (с около 1 пр.п.) спрямо прогнозата, използвана за разработване на настоящия бюджет. Факторите, които ще окажат влияние, са свързани с очакваното търсене на труд, повишаването на минималната работна заплата и някои вторични ефекти от високите темпове на инфлация в страната. Ограничаващ ефект върху динамиката на доходите може да се очаква по линия на публичния сектор и включването на бежанците от Украйна на пазара на труда.

Лимитът на нов държавен дълг се повишава до 10,3 милиарда лева. В края на миналата седмица министърът на финансите Асен Василев анонсира, че лимитът на нов държавен дълг се увеличава с още 3 милиарда лева, като така се добавя към настоящия лимит от 7,3 милиарда лева.

Допълнително набраните средства ще послужат за рефинансиране на предстоящи плащания през първото тримесечие на 2023 г. по падежиращи държавни облигации на международните финансови пазари, посочва се в проекта. Наред с това заради очакването централните банки да започнат да вдигат лихвите „по-ранното "излизане на пазара" и осъществяването на предварително финансиране на падежиращ дълг, би спестило бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг", посочва се в проекта. Така максималният размер на държавния дълг към края на годината ще достигне 38,5 млрд. лв., или 25,6% от БВП.

Към края на годината се очаква данъчните приходи да достигнат 30,7 млрд. лв. или ръст с 12,3% спрямо отчета за миналата година. По-високият размер на прогнозата за приходите от ДДС за 2022 г. спрямо първоначалните разчети към бюджета за 2022 г. се дължи на повишеното потребление и по-високите приходи от ДДС от внос.

В мотивите към законопроекта за актуализация на бюджета е направен анализ на ефекта от антикризисните мерки. С антикризисните мерки правителството залага 0% ДДС за хляба, намаление на ставката от 20% на 9% върху газа и топлоенергията, намаление на акциза върху тока и газа.

От въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на централно отопление се очаква бюджетният ефект за 2022 г. да е  загуба в размер на 15 млн. лв.

Загуба от 50 млн. лв. се прогнозира от въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на природен газ.

Нулевата ставка на ДДС за доставка на хляб от 1 юли ще коства загуба в размер на 60,9 млн. лв. за хазната.

В същото време премахването на прилагането на намалената ставка на ДДС за бира и вино, като част от ресторантьорски и кетъринг услуги ще доведе до повече приходи от ДДС в размер на 9,8 млн. лв.

Увеличава се размерът на данъчните облекчения за деца. Предвижда се увеличаване размера на данъчното облекчение за деца (за едно ненавършило пълнолетие дете от 4 500 лв. на 6 000 лв. годишно, за две ненавършили пълнолетие деца от 9 000 лв. на 12 000 лв., за три и повече ненавършили пълнолетие деца от 13 500 на 18 000 лв.) и на данъчното облекчение на деца с увреждания (от 9 000 лв. на 12 000 лв. годишно), както и въвеждане на възможност за авансово ползване за 2022 г. на двете данъчни облекчения.

Рисковете пред изпълнението на бюджета, посочени в проекта, са свързани основно с военният конфликт в Украйна, който внесе нова несигурност в икономическите перспективи. Изразяват се очаквания за влошени финансови резултати на фирмите, увеличаване на безработицата, по-ниска инвестиционна активност. Риск продължава да бъде и епидемичната ситуация, вероятността от поява на нов вариант на вируса и въвеждането на ограничения.

Целия материал четете на сайта www.investor.bg.