Българският план за възстановяване и устойчивост отговаря на много сериозните изисквания и условия и съчетава зеления преход с реформи. Това обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на пресконференцията си с премиера Кирил Петков.
"60% от плана е посветен на Зеления пакт, това е един от най-амбициозните планове, които сме получавали по отношение на Зеления пакт", заяви фон дер Лайен. Председателят на ЕК посочи като задължителни реформата в антикорупционната комисия и въвеждане на механизми за отчетност на главния прокурор.
Инвестициите трябва да бъдат придружени от реформи, подчерта тя. "Всяка държава трябва да извърши конкретни реформи... Вие трябва да извършите реформите и ще получите плащане. Това е като един добър договор."
Фон дер Лайен подчерта декарбонизацията със законообвързващи ограничения на емисиите, съхраняване на енергия, инвестиции в интелигентни мрежи, инвестиции във връзките с Румъния и Гърция като особено ключови. Тя посочи като значими и намеренията на правителството да осигури минимални доходи за уязвимите групи, да осигури допълнителен медицински персонал, да направи задължително предучилищното образование.
Междувременно ЕК официално обяви, че е одобрила плана на България. "Това е важна стъпка, която създава условия ЕС да отпусне 6,3 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Това финансиране ще подпомогне изпълнението на решителните мерки за инвестиции и реформи, очертани в плана на България за възстановяване и устойчивост", се казва в прессъобщението на комисията.
Гарантиране на екологичния и цифровия преход на България В оценката на Комисията се констатира, че планът на България посвещава 59% от общия размер на отпуснатите средства за мерки в подкрепа на целите в областта на климата. Това включва значителни инвестиции за ускоряване на декарбонизацията на енергийния сектор, утрояване на производството на електроенергия от възобновяеми източници до 2026 г., изграждане на голям капацитет за съхранение на електроенергия, намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор с 40% до 2025 г. и определяне на рамка за постепенното премахване на въглищата.
Планът обхваща също така подкрепа за саниране на сградния фонд с цел повишаване на енергийната ефективност, както и целенасочени реформи за улесняване на такива инвестиции. Насърчава се и устойчивият транспорт. Мерките в областта на управлението на водите и опазването и възстановяването на биологичното разнообразие също ще бъдат от ключово значение в контекста на целите на екологичния преход. В оценката на Комисията на плана на България се констатира, че в него 26% от общия размер на средствата се отделят за мерки в подкрепа на цифровия преход. Това включва инвестиции в цифрова свързаност, цифрови умения, цифровизация на публичната администрация и на предприятията, както и цифровизация на транспортния и енергийния сектор. Подкрепата за разгръщането на широколентова инфраструктура в цялата страна ще спомогне за преодоляване на цифровото разделение и ще даде възможност за по-добър достъп до онлайн услуги. Укрепване на икономическата и социалната устойчивост на България Комисията счита, че планът на България включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които допринасят за ефективното справяне с всички или със значителна част от икономическите и социалните предизвикателства, очертани в специфичните за държавата препоръки, отправени към България. Той съдържа всеобхватни мерки за борба с корупцията, включително реформи за гарантиране на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор, укрепване на институциите за борба с корупцията и повишаване на прозрачността и конкуренцията в областта на обществените поръчки, както и реформа за подобряване на управлението на държавните предприятия.
Планът включва също така реформи и инвестиции за насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез укрепване на пригодността и обхвата на схемата за минимален доход, чрез подобряване на предоставянето на заетост и социални услуги и тяхната интеграция, чрез модернизиране на дългосрочните грижи и чрез подкрепа за секторите на културата и творчеството. Планът на България включва мерки за модернизиране на болниците и медицинските заведения, създаване на система за въздушен транспорт за спешна помощ, изграждане на амбулаторни отделения в отдалечени райони и райони с недостатъчно обслужване и за справяне с недостига на здравни специалисти в цялата страна. Планът представлява балансиран отговор на икономическото и социалното положение в България, като по този начин допринася по подходящ начин за всичките шест стълба, посочени в Регламента за МВУ. Подкрепа за водещи проекти за инвестиции и реформи В плана на България се предлагат проекти във всички седем европейски водещи области. Това са конкретни инвестиционни проекти, насочени към общи за всички държави членки въпроси в области, които създават работни места и растеж и са необходими за екологичния и цифровия преход. Например България предложи програма на стойност 924 милиона евро за саниране на частни и обществени сгради с цел подобряване на енергийните им характеристики. Това ще намали търсенето на първична енергия в страната, ще ограничи разхищението на енергия, ще намали въглеродните емисии, като същевременно ще осигури положителни социални, здравни и екологични последици.
В подкрепа на цифровия преход 297 милиона евро ще бъдат инвестирани в цифровизацията на публичната администрация, а 270 милиона евро ще бъдат инвестирани в широкомащабното разгръщане на цифрова инфраструктура, като по този начин ще се увеличи покритието на мрежите с много голям капацитет в цялата страна, включително в селските и слабо населените райони.
В оценката на Комисията също така се констатира, че нито една от мерките, включени в плана, не нанася значителни вреди на околната среда в съответствие с изискванията на регламента. Комисията счита, че въведените от България системи за контрол са подходящи за защита на финансовите интереси на Съюза. Планът предоставя достатъчно подробности за това как националните органи ще предотвратяват, откриват и коригират случаи на конфликт на интереси, корупция и измами, свързани с използването на средствата.