България подкрепя санкциите срещу Русия като средство за спиране на нейната инвазия в Украйна, но вероятно ще търси изключение за забрана на вноса на руски природен газ и петрол, ако такова предложение бъде внесено, каза премиерът Кирил Петков в понеделник пред "Ройтерс".
България е почти изцяло зависима от доставките на газ от руската "Газпром", докато единствената й петролна рафинерия, собственост на руската "Лукойл", осигурява над 60% от използваното гориво в страната, напомня агенцията.
Съединените щати са готови да въведат забрана за внос на руски петрол в Съединените щати без участието на съюзниците в Европа, казаха за "Ройтерс" в понеделник двама души, запознати с въпроса.
Германия, най-големият купувач на руски суров петрол, отхвърли плановете за забрана на вноса на енергия, позиция, която подкрепя и Петков.
„България би подкрепила всякакви мерки, защото ние наистина сме против войната, но тези две (нефт и газ), може би ще поискаме изключение... Нямаме текущи алтернативи в момента, ние сме твърде зависими“, каза Петков.
„Ние напълно подкрепяме украинския народ, подкрепихме първия пакет от санкции, дори сме отворени и за други санкции, само тези две санкции би било много трудно за нас да приемем като икономика и като държава."
България работи за диверсификация на доставките на природен газ и води преговори за внос на по-големи количества азербайджански газ, докато проучва вариантите за втечнен природен газ, доставян през гръцките пристанища, каза той.
Страната, която експлоатира два съветски ядрени реактора с мощност 1000 мегавата в завода си в Козлодуй, преценява как да процедира с ядреното оборудване, доставено за нейния ядрен проект от 2000 мегавата в Белене, каза Петков.
България вече е платила на Русия за оборудването.
Правителството обмисля дали да го използва като част от хибриден реактор, който може да използва гориво от САЩ или Западна Европа, или да продаде оборудването на друга страна и да започне отново с нова технология, а не от Русия, каза той.
Центристкото коалиционно правителство на Петков също ще започне да купува 1,5 милиона тона пшеница, за да осигури хранителните си доставки до реколтата следващата година и да избегне рискове, които могат да възникнат от евентуални аварии в атомни електроцентрали в Украйна.
Черноморската страна, която е произвела над 7 милиона тона пшеница миналата година, не планира да забранява износа на пшеница, каза Петков и добави, че държавата ще увеличи и запасите си от царевица и слънчоглед.
Петков каза, че България, която е обвързала левовата си валута към еврото, засега се придържа към целта си да се присъедини към еврозоната от януари 2024 г. Той каза, че инфлацията ще остане до голяма степен в съответствие с тази в страните от еврозоната.
„България има валутен борд, така че по някакъв начин вече сме все едно сме в еврозоната, нищо не се променя за нас. Нямаме отделна парична политика... Нашата инфлация ще бъде доста наравно с европейската инфлация", каза той.
„Засега оставаме на настоящата целева дата 2024 г. и се надяваме, че ще успеем да я изпълним“, каза той.