Пазарният дизайн на енергетиката в ЕС трябва да отчита регионалните специфики

Високите цени на електроенергията в момента, независимо дали се дължат до голяма степен на пазарният дизайн, в краткосрочен план са свързани с нарастването на цените на емисиите, което е политически въпрос и на природния газ, което отново е политически въпрос. Това заяви гл. ас. д-р Виктор Аврамов, департамент „Администрация и управление", НБУ, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.

При разглеждането на въпроса дали в България има свързан, работещ енергиен пазар, трябва да се вземат под внимание два фактора. Първият е с дълъг хоризонт и касае избрания процес на либерализация на пазарния модел, налаган в ЕС.

„Основен проблем, който може би стои, е дали би следвало да бъде налаган един модел върху всичките тези 27 пазара в ЕС. Всеки от тях е изграждан в продължение на десетилетия и всеки има своята специфика. За разлика от други пазари, пазарът на електрическа енергия се развива бавно, заради високите инвестиции“.

В САЩ е в сила друга философия. Има различни пазарни дизайни за различните пазари, които са физически обособени по определен начин – на база физически и географски особености, поясни гостът. „Вижда се, че това са две различни философии, свързани с богатството на енергийни ресурси и географско разположение. Има голямата разлика в развитието в Америка и в Европа“.

На въпроса дали е добре, че енергетиката в България е държавно контролирана точно в този момент, събеседникът отговори:

„Краткият отговор е „не“, ако не гледаме кратки периоди, а голямата перспектива. В последна сметка каква е ролята на енергийните пазари? Краткосрочно енергийните пазари трябва оптимално да разпределят наличните ресурси, мощностите за генерация, които са вече създадени. В дългосрочен план ролята на пазарите на електрическа енергия е да осигуряват стимули за инвеститорите, така че мощностите да са най-икономични, да бъдат изградени и експлоатирани в дълъг период. И в двата случая всичко се свежда до това пазарите да предоставят енергия на възможно най-ниски цени“.

В България доминира ядрената енергетика, която е с ниски пределни разходи и ниска себестойност на електроенергия. Донякъде това би могло да бъде добре, но подобна посока на разсъждаване би ни отвело в погрешна посока, поясни Аврамов. „Трябва да добавим към разходите за енергия на бизнеса и домакинствата, и разходите за проекти като АЕЦ Белене, от които няма никаква полза до момента“.

„Разходите за електроенергия в България са твърдо над средното европейско равнище, според покупателната способност... Може би една от причините в България да няма добре установена дефиниция за енергийна бедност, е, че в държава, която е по принцип бедна, има високи разходи за енергия. Това е сериозен проблем“.

Гостът обясни, че „простият начин“ да се види дали пазарите в България действително си вършат добре работата е да се проследи дали цените се корелират, дали те са близки до регионалните пазари. Краткият отговор е "да" и то доста време. Този подход, обаче, скрива важни въпроси за ефектите от пазарните резултати върху всички отделни видове потребители.

Защо цената на електроенергията в Гърция обикновено е малко по-висока в сравнение с тази в България? Какво прави турския пазар „по-специален“? Реалистична ли е прогнозата, че цените на мегаватчас ще спаднат под 100 лв. и защо? Каква е ролята на България и Германия в това цените на природния газ да не бъдат много ниски?

Отговорите вижте във видеото.