През първата половина на 2021 г. икономическото възстановяване в България беше възпрепятствано от висока икономическа несигурност и мерки за ограничаване. Инвестициите и износът на услуги остана потиснат, докато вътрешното потребление и износът на стоки допринесоха положително за общото търсене. Тези два фактора, съчетани с прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост, трябва да стимулират икономическия растеж през следващите две години. Фискалните стимули остават силни през 2021 г., а през 2022 г. се очаква бюджетният дефицит да намалее. Ниските нива на ваксиниране и високите цени на енергията представляват краткосрочни предизвикателства за възстановяването, пише в в есенната прогноза на Европейската комисия за развитието на икономиката в България.
Новото въвеждане на зеления сертификат за Covid-19 може да се окаже недостатъчно, за да ограничи разпространяването на заразата и нормализирането на ситуацията може да отнеме повече от необходимото, се казва в документа.
В добавка, влиянието на по-високите цени на енергията върху инфлацията и консумацията може да се окаже по-сериозно от очакваното.
В прогнозата се казва още, че скорошното повишаване на енергийните цени и на цените на храните са на път да подкопаят покупателната способност на домакинствата с ниски доходи.
Очаква се ръстът на БВП да достигне до 3,8% през тази година и 4,1% през 2022 г., като това представляват занижени прогнози спрямо тези в пролетният доклад на ЕС, според които БВП през 2021 г. трябваше да нарасне с 4,1%, а през следващата година с 4,4%. За 2023 г. ЕК очаква стабилизация на икономическия растеж до 3,5%.
Инфлацията тази година ще се повиши до 2,4%, догодина ще достигне 2,9% и ще започне да спада през 2023 година до 1,8%.
Нивото на безработица през тази година ще достигне 5,5%, като ЕК очаква то да се понижи през 2020 г. до 4,6% и през 2023 г. до 4,4%.
Прогнозираният бюджетен дефицит за 2021 г. е 3,6% от БВП, намалявайки от дефицит в размер на 4% от БВП през миналата година. За 2022 г. очакванията са дефицитът да се свие до 2,8% от БВП, а през 2023 г. - до 2,1% от БВП.
В същото време Комисията очаква държавният дълг да нарасне през тази година до 26,7% от БВП (спрямо 24,7% през 2020 г.), след което да стабилизира на това ниво през 2022 г. и слабо да нарасне до 26,8% от БВП през 2023 г.