Младите учени, най-вече в природните науки, имат голяма роля, тъй като всички разчитаме на тях да открият по-ефикасни технологии, свързани със съхранение на електроенергия, с производство на енергия от възобновяеми източници и с по-леки, по-малко енергоемки материали, които да бъдат вплетени в продуктите на бъдещето. Пазарът трябва да подкрепя иновациите, да не се закотвяме към миналото и познатото. Това каза доц. Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет на СУ и ръководител на проекта TWIN4ECO, в предаването "Чиста енергия" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

Повече от 40 млади учени и докторанти от Софийския университет "Св. Климент Охридски" участваха в зимно училище "Иновации и устойчивост", организирано в рамките на проект TWIN4ECO, финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост и ръководен от екипа на Стопанския факултет на Софийския университет. Зимното училище се проведе в периода 30 март -  2 април и включваше динамична програма от лекции, дискусии и представяне на научни казуси от различни държави. Събитието бе повод за разговор с доц. Георгиев в студиото на предаването за напредъка на проекта и ролята на младите учени в устойчивата енергийна икономика и управлението на иновациите.

Младите учени и докторанти активно участват в проекти, които свързват академичната среда с бизнеса, което е от съществено значение за иновациите в енергийния сектор, добави гостът. Тези взаимодействия не само че насърчават научните изследвания, но и помагат на младите учени да видят реални приложения на своите знания в индустрията.

"В една такава иновационна среда пазарът трябва да подкрепя иновациите. Да не се закотвяме към миналото и познатото, а да има достатъчно възможности на пазара да навлязат нови технологии и всеки потребител, ако има тази възможност, да произвежда част от своята енергия. А по отношение на управлението да се насърчават иновациите в енергетиката през корпоративни модели, които позволяват иновативното включване през взаимодействия на академията и бизнеса, създаване на нови модели за технологичен трансфер и оценяване на интелектуалната собственост, която произвежда научната общност".

Атанас Георгиев, декан на стопанския факултет на Софийския университет и ръководител на проекта TWIN4ECO, описва проекта като туининг проект, който се изпълнява съвместно с водещи университети от Европа. Целта му е да повиши капацитета на водещата организация, в случая Софийския университет, в области като енергийно моделиране и иновации в енергетиката.

По думите на Георгиев проектът има две основни научни цели: изготвяне на модел на енергийни системи и разпространение на иновационни устойчиви практики и нови енергийни технологии. Гостът акцентира на важността на взаимодействието между академията и бизнеса, което е необходимо за насърчаване на иновациите в енергетиката и за създаване на нови модели за технологичен трансфер.

Проектът TWIN4ECO се финансира чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, като в рамките на проекта се изпълняват дейности, свързани с енергийно моделиране и иновации в енергетиката, които включват повишаване на възможностите за публикации, участие в конференции и мобилност на преподаватели и докторанти от партньорските университети, обясни събеседникът, като добави, че допълнително, проектът предвижда финансиране за млади учени и изследователи, като докторанти могат да кандидатстват за финансова помощ до 70 000 лв., а постдокторанти до 24 000 лв. Въпреки че интересът към това финансиране не е бил много голям, вече има трима докторанти, които работят и публикуват научни статии в рамките на проекта.

"Моделът на енергийните системи, който се разработва в рамките на проекта, ще бъде основан на специализирани софтуерни решения, които ще позволят моделиране на енергийните пазари. Този модел ще бъде интегриран в учебните програми на две магистърски програми, свързани с енергетиката, и ще предостави на студентите възможност да се запознаят с начина, по който се изграждат сценарии за енергийното бъдеще, базирани на различни допускания и политики".

Очаква се моделът да намери приложения в различни области, включително в националните политики за енергетика и климат, корпоративното планиране на инвестиции в енергетиката, както и в законодателството на правителствата. Той ще служи за основа за вземане на решения относно типа енергийни източници, които да бъдат включени в портфолиото на различни организации, поясни доцентът. "Също така, моделът може да бъде полезен за индустриални приложения, свързани с нисковъглеродното бъдеще, и за интеграция на нови технологии в енергийния сектор".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.

Още по темата

Българска компания разработи приложение за подобряване на пътната безопасност

Водородното бъдеще на България: от нов тип горивни клетки до Родопската теснолинейка

Аптеката на бъдещето - център за скрининг и превенция, не автомат за лекарства