Българската електроиндустрия е с дълбоки традиции. В момента тя е ключов за българската икономика сектор с най-голям принос в износа на България. Тя е с огромен принос към технологичния напредък на нашата страна и е най-свързана с всички сфери на обществения и икономически живот. Днес произвеждаме широка гама продукти – електрически апарати за енергетиката, кабелни форми за автомобили, интегрални схеми, хладилници и акумулатори. Това каза инж. Орлин Димитров, изпълнителен директор на БАСЕЛ, в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

Най-силен пазар е ЕС – 70-71%, като 23% от износа е насочен към Германия. Забавянето на производствения сектор в Германия вече се отразява на сектора у на, като pрез 2024 г. имаме 3,2% спад на износа.

Германската индустрия е голям консуматор и купувач на модули, продукти и компоненти. Обаче след Covid кризата и санкциите срещу Русия германската индустрия изпита затруднения, които повлияха и на нашите компании.

Въпреки това инж. Димитров каза, че няма риск от застой на отрасъла.

Надявам се с мерките, които се приемат на ниво ЕС, да се възстановят тези позиции. Според нас това е една времена ситуация, която се дължи на настоящата конюнктура.

В тази обстановка българските компании търсят нови пазари извън ЕС – Южна и Северна Америка, както и Африка. Но проблемът с конкурентоспособността остава. По данни на БАСЕЛ 60% от обществените търгове се печелят от страни извън Европейския съюз като Китай и Турция. Димитров коментира, че според организацията трябва да бъдат изключвани компании от държави, които не са подписали централноевропейските споразумения за свободна търговия, в които има доказана непазарна икономика.

Вносни мита от страна на САЩ е възможно да имат неблагоприятен ефект върху електроиндустрията. Тъй като тя е тясно свързана с ЕС, всяко забавяне в доставките на компоненти за автомобили или друга техника би се отразило негативно на българските компании.

Друг сериозен проблем е липсата на работна ръка в сектора. Според госта причините са две – част от техническите специалисти се концентрират в държавния сектор, което отказва ги отказва да работят в частния сектор. Въпреки това има хора на пазара, но те не желаят да работят или не желаят да работят в този сектор.

За определени позиции заплатите в електроиндустрията гонят заплатите в IT сектора поради липсата на хора.

Докато вносът на кадри е все още бавен процес. Компании вече привличат служители от страни като Узбекистан, Филипини и Индия. Това става въз основата на базата на конкретни необходимости. Освен това секторът е привлекателен за тези специалисти, а мениджмънта остава доволен от резултатите на тези служители.

Другият аспект на този проблем е скъсаната връзка между индустрията и професионалното образование.

Проблемът започва с професионалното образование, но продължава по-късно с академичните институции.

Орлин Димитров заяви, че трябва да се засили професионалното обучение и да се работи активно по дуалните образователни програми, които представляват комбиниране на учене и практика по подобие на модели от Швейцария и Австрия.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ може да гледате тук.

Още по темата

AI, китайско заглавие и българска следа: Каква бе 2024 г. за гейминга?

Как българската тежка индустрия върви към нетната нула

Българската индустрия се трансформира към производства с висока добавена стойност

България и Балканите могат да имат решава роля в зеления преход

Българската държава не бива да се превръща в конкурент на частния сектор