Централната тема на COP29 тази година беше свързана с финансовите въпроси за развиващите се държави. Като твърд ангажимент се заяви да се отделят 300 млрд. долара на година до 2035 г. за фонд „Загуби и щети“, което е увеличение спрямо миналогодишната сума в размер на 100 млрд. годишно. Въпреки това COP30 в Бразилия догодина ще бъде по-важният, защото тогава ще бъдат разгледани актуализираните цели на държавите за намаляване на емисиите, като до февруари всяка държава трябва да актуализира своите цели. Това каза Николай Петков, метеоролог и автор в „Климатека“, в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

Тазгодишната конференция на ООН за климата COP29 беше белязана от множество скандали, които започнаха още с избирането на домакина Азербайджан. Това е авторитарна страна производител на петрол и природен газ. Към тези спорни моменти се добавя и призивът, но не твърд ангажимент, сумата от 300 млрд. да набъбне до 1,3 трлн. долара. Петков обясни, че понеже това не е ясно поето задължение, то е предизвикало недоволство от страна на представителите на развиващите се страни и гражданския сектор, които говорят за предателство към страните с по-ниско икономическо развитие и обвиняват развитите страни в задкулисие.  

Друг спорен момент е присъствието на представители на петролни и газови компании като делегати на форума. Според госта тази година тяхното лоби е било много силно.

Най-скандално беше поведението на делегатите от Саудитска Арабия, които бяха хванати в редакция на финалния документ, а по принцип те не би трябвало да имат изобщо достъп до него. Всичко това хвърля сянка върху прозрачността на преговорите и ангажираността на делегатите.

В своя статия в „Климатека“ Петков пише, че климатичния скептицизъм е бил основният фон на COP29. Според него причините за нарастване на този скептицизъм са, че за трета поредна година домакин е петролна държава, саботажът на преговорите от други подобни държави като Саудитска Арабия и изборите в САЩ и очаквания голям регрес в политиката за климата на САЩ след завръщането на Доналд Тръмп.

На този фон България показва все по-голяма ангажираност на събития за климата на конференцията COP. На СОР29 България е изпратила 72 делегати начело с президента Румен Радев. Участници са били също още заместник-министъра на околната среда и водите Михаела Крумова и служебните министри на енергетиката и иновациите и растежа Владимир Малинов и Росен Карадимов.

За втора поредна година страната ни има павилион, в който представя своите политики в областта на климата. Петков допълни, че също така България е изявила желание за участие в съвместен проект за коридор за зелена енергия, който представлява подводен кабел в Черно море за пренос на енергия от възобновяеми източници между Азербайджан, Грузия, Румъния и след това към Унгария и останалата част от Европа.

Това е оптимистична точка за българската климатична дипломация, защото страната ни показва ангажираност в тази посока, а доскоро нямаше толкова активно говорене изобщо по темата.

Въпреки това, за да се превърне България в регионален лидер в областта на декарбонизацията и зеления преход, е необходимо не само ангажираност по темата на форуми, а реално да продължи енергийния преход и намаляването на емисиите.

Целия коментар вижте във видеото. 

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ може да гледате тук.

Още по темата

Фалшивите обещания на COP са удар по влиянието на Европа в Африка

След жестоки спорове COP29 изкова споразумение за финансиране на климатичната битка

COP29 - близо до противоречиво споразумение за въглеродните емисии