Бизнесите в България винаги са се опитвали да се развиват устойчиво. Всеки един бизнес се опитва да прави нещата, които прави по начин, по който да си намалява екологичното въздействие и да създава повече ползи около себе си. Поотрасналият бизнес с традиция и практика реално прави много от нещата, които сега наричаме ESG, защото това е част от оцеляването му. Трикът е да намери начин, по който да ги представи така, че да задоволи очакванията на регулациите. Това каза Боян Рашев, партньор в EY denkstatt, в предаването „Чиста енергия“ с водещ Вероника Денизова.

Американската търговска камара в България и Германо-Българска индустриално-търговска камара организираха съвместна конференция „ESG на практика“, като по време на събитието се е представило и проучване, в което се посочва, че основната причина и мотиватор компаниите да се ангажират с дейности по ESG е регулацията, която е посочена от 44% от анкетираните фирми. Гостът коментира, че компаниите всъщност отговорят на това кой ги кара да се отчитат.

В момента регулацията те кара да се отчиташ по конкретни изисквания с конкретни показатели и да си поставяш някакви цели по конкретни теми.

Той каза, че с нормативните уредби по отношение на ESG се стига до сблъсък между изискванията за устойчивост и икономическият растеж на компаниите. Рашев заяви, че основният казус пред всички компании, които се опитват да отговорят на тези регулации, е да го направят така, че тези правила да са им в полза на икономическия растеж. Освен това гостът каза, че има несъответствие между поставените задължения в нормативните уредби относно устойчивото развитие и социалната отговорност и реалната практика на бизнеса.

Според Боян Рашев най-засегнати от това законодателство са българските компании, които доскоро не са се опитвали да се отчитат по тези теми и ги смятат за поредното административно усилие. По негови думи за разлика от света в България 95% от родния бизнес тепърва се сблъсква с отчитането на темата за устойчивото социално и екологично развитие. А едно от най-големите предизвикателства, които фирмите срещат, е събирането на данните, с които да се отчетат по целите на устойчивостта и социалната отговорност.

Регулацията за това е направена – да реши този проблем – да накара фирмите да събират и да публикуват данни. Обаче те всичките са много свързани една с друга. Когато една компания тръгне да събира данни за емисиите в целия жизнен цикъл на продукта, неизбежно се стига до въпроса – какъв е въглеродният отпечатък на суровините и материалите, които се използват?

При наличието на този сблъсък между отчитането на устойчивостта и растежа върху компаниите пада много голяма административна тежест. Рашев смята, че изходът от тази патова ситуация е отпадането на част от това законодателство. Той акцентира върху доклада на Драги, според който регулацията за отчитане на ESG е една от причините за липсата на конкурентоспособност в ЕС. Като той предвижда, че тези законодателни актове на европейско ниво вероятно ще претърпят промени след изборите в САЩ.

Обратен завой по отношение на климатичните политики и зеления преход няма как да бъде направен, но със сигурност ще има сериозно забавяне и смяна на приоритетите. Промяна ще има и вече се случва. Видимо е как американския избирател отхвърли цялостната политика на демократите. Подобни неща ще се случат и вероятно в ЕС.

Въпреки това има и добри примери, насочени към ESG практиките.

В България има компании на върха на ESG рейтингите на рейтинговите агенции – S&P, Moody's и т.н. Ние изобщо не сме толкова назад, колкото хората си мислят. Това, което е много характерно за българския бизнес е, че изключително вкоренен в средата си и че прави всичко възможно да създава ползи, както за себе си, така и общността си.

Целия коментар вижте във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.

Още по темата

В бъдеще устойчивите компании ще имат по-голям и по-добър достъп до финансиране

Как българската тежка индустрия върви към нетната нула

Новите правила за ESG могат да предизвикат затруднения за инвестиционните фондове

ESG индексът не е панацея за обществата и бизнеса