В условията на Законодателния акт за суровините от критично значение Югоизточна Европа може да има ключова роля за диверсфикацията на доставките от трети страни на материалите, определени за критично важни от ЕС. Нуждата от тези суровини ще продължи да нараства, а сроковете, записани в Акта, за намаляването на зависимостта на Съюза от трети страни за тези ресурси са кратки. Това каза Лилия Горанова, мениджър аналитични продукти в SeeNext, в предаването „Чиста енергия“ с водещ Вероника Денизова.
Актът за суровините от критично значение заема все по-централно място в индустриалната политика на ЕС, докато Съюзът разширява индустриалния си капацитет за зелени технологии и отразява амбициите на ЕС да бъде лидер в зеления преход. Той е създаден в рамките на „Зелената сделка“.
Лилия Горанова каза, че за появата на Законодателния акт е допринесъл експоненциалният растеж по отношение на зелените технологии и очакванията ръстът да продължи. Това води до все по-голяма нужда от добив на тези материали и обезпечаване на техните доставки.
Актът е в сила от май. Целите в него са поставени до 2030 г. Имаме 6 години, за да ги постигнем. Те са: до 2030 г. 10% от нуждите на Съюза от критични материали да се добиват вътрешно, 40% от преработвателния капацитет да е рамките на ЕС и 25% от рециклирането.
От 2011 г. ЕС поддържа списък с критично важни суровини и се обновява на всеки 3 години. Към момента в него фигурират 34 суровини, като 17 от тях са със стратегическо значение – за тях се очаква още по-голям растеж в търсенето им за обезпечаването на зеления преход. Горанова добави:
Много да е важно да се отбележи и това – 65% от който и да е материал от тези 34, описани в момента в списъка критични суровини, не трябва да бъде доставяни от трети страни. Към момента обаче 17 от тези материали се доставят от трети страни.
Попитана кои са основните доставчици, гостът отговори, че това са Китай, Чили, Бразилия, Южна Африка и Турция. Според нея секторите, които са най-зависими от критично важните суровини са зелените технологии и отбраната, която обаче присъства във всички списъци за стратегически индустрии.
При тези условия ролята на Югоизточна Европа ще нараства. С тази цел SeeNext съставя доклад за металите, минното дело и металургията в България, Румъния и Сърбия в съответствие с индустриалния план на ЕС за "Зелената сделка" и Акта за суровините от критично значение. Горанова заяви, че регионът е богат на суровини, но базата данни и картите са „изключително остарели“ и при тяхно обновяване потенциалът на Балканите би могъл да се разгърне допълнително. Според нея добра новина в рамките на Акта е, че се съставя нова карта с акцент върху медта.
Българската добивна индустрия е доминирана от медта и медните руди, но в България има доказани залежи на още два материала от списъка с критични суровини – манган и волфрам. Обаче се счита, че проектите за добив не са икономически рентабилни. Ако се намери начин те да бъдат развити, България би могла да утвърди своята роля на картата на ЕС по отношение на доставките на критични материали.
Тя отбеляза също, че страната ни е лидер по добив на мед, но има и добри капацитети за преработка. Освен това в България, макар да не се добива, има засилени капацитети за преработка за алуминий.
За другите две държава в доклада Лилия Горанова каза, че Сърбия има интересна роля в рамките на континента за доставки на устойчиви суровини, особено за материали, необходими за акумулаторни батерии. Въпреки това след засилени протести страната замрази проекта за добий на литий, който би я направил най-големият производител на метала в Европа.
За Румъния тя отбеляза, че е богата на материали, но добивният сектор е заспал. Там има възможности за добив на магнезий, а в момента се планира ново находище на магнезий, което да започне дейност от 2027 г. То ще бъде най-голямото в Европа и ще може да покрива 50% от нуждите на ЕС за магнезий.
На въпрос дали ЕС ще постигне целите си, заложени в Законодателния акт за суровините от критично значение, Лилия Горанова отговори:
Ако бъдат впрегнати възможностите всички държави членки в Съюза, няма причина това да не се случи. Наистина, трябва да се използват всички усилия и да се експлоатират всички богатства.
Целия коментар вижте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.