От 20 години гоним идеята за възобновяемата енергия и вижте докъде сме. Изкопаемите горива все още предоставят 80% от нашата енерия. В момента изкопаемите горива отново са популярни като заместител на слънцето и вятъра, когато те не работят. Така че математиката, сметките просто не излизат. Това представи в лекцията си Оливър Стоун, режисьор и продуцент, по време на лекцията си в Европейския парламент,на която присъства и Вероника Денизова, водещ предаването „Чиста енергия“ по Блумбърг ТВ България.
Стоун припомни на слушателите за книга от 2019 г. със заглавието „Свето бъдеще“. „Това е много практична книга“, отбеляза лекторът. Единият учен е ядрен физик от Швеция, другият е социолог от Бостън, който се ползва с голямо уважение и който изучава тези въпроси от години. В книгата си те пишат, че светът се нуждае от ядрената енергия и то от много ядрена енергия.
„Това е една от основите, върху които създадох документалния си филм Nuclear Now, който е с продължителност час и 45 минути. Много е важно да изгледате целия филм, защото като режисьор съм се опитал да представя темата от всичките ѝ гледни точки. Да представя историята на ядрената енергия от създаването ѝ, през годините на Втората световна война, през грешната представа и внушения, че ядрената енергия е свързана само с ядрените бомби, до наши дни“, каза Стоун.
Той припомни, че след войната Дуайт Айзенхауър започва програмата „Атоми за мир“, която е чудесна програма и работи в продължение на около 25 години. Президентът Кенеди следва тази линия и призовава за повече и повече ядрени мощности. Айзенхауър е президент само от 1959 до 1961, след което Кенеди ръководи нацията до 63-та година. Но след тях в САЩ се изграждат над 100 реактора. Така че светът отдавна се движи в тази посока.
Тогава какво се случи, за да се промени всичко това?. Ами, случиха се 70-те години. Изведнъж се появиха движението за опазване на околната среда, зелените партии, които се прицелиха в замърсяването, но го приравниха с война. „Виетнамската война се разгръщаше тогава и беше много чувствителна тема. Имаше много объркване сред хората, сблъсък на идеи.
Радиацията например може да бъде използвана по положителен начин в противовес на високите нива на радиация, които имаше след Нагасаки, които са много опасни. Може да се изпозлва в медицината, в денталните грижи. Когато отидем на зъболекар например, може да има известно облъчване, което можем да понесем. Човешкото тяло е способно да понесе до определени нива на радиация, дори не знаем колко точно все още, но има нива, които са безопасни.
„Така че тези тези спорове и дебати за и против ядрената енергия, те са стари спорове, можем да говорим за тях вечно“, категоричен е Стоун. Те започват още от 70-те години на миналия век. Можем да говорим и за ядрените отпадъци, те също са често срещана тема. Но мисля, че ако погледнем голямата картина, отпадъците не са проблем, защото ядрената енергия е толкова силна и с голям потенциал, че обемът на отпадъците е много малък.
Според Стоун е жалко, че изгубихме цялото това време заради страха си от потенциална бомба, когато трябваше да мислим за бъдещето. По онова време не знаехме за климатичните промени и тяхното влияние. Сега вече сме загубили много години. САЩ спряха да строят реактори около края на 80-те, началото на 90-те, след това спряха и Франция, Швеция, a Швеция също беше сред пионерите.
След това се случи аварията в Чернобил, която е единственият ядрен инцидент, който се е случвал някога. 55-ма души, които са се отзовали първи на мястото на аварията, загиват, а според ООН и Световната здравна организация вероятно около 4000 души са загинали от радиацията, която е обхванала Северна Европа, но не можем да кажем със сигурност какъв е броят.
Оттогава строим все по-добри и по-добри реактори. Колкото повече нови централи се изграждат, толкова по-сигурни стават те. Колкото повече работим с ядрената енергия, толкова повече я разбираме. Обучили сме поколения служители за ядрените централи в Корея, в Япония. Китай сега се присъединява в тази индустрия, но е най-агресивна. Доколкото знам, Китай се готови за 150 нови реактора до 2038 г., а вече имат около 40. Това значи по 10 реактора на година.
Призовавам ви за оптимизъм. Аз живея в постоянен песимизъм, във филмовата индустрия той е норма – края на земята, апокалипсиси, войни, Холивуд обича това, от това се храни, това е сензацията – смърт, унищожение. Мразя това, но такъв е бизнесът. Но ние гледаме от положителната страна. Това е единственият филм, който подкрепя ядрената енергия, затова се радвам, че го направихме, защото иначе не се обръща внимание, не се мисли по тези теми.
На въпрос на водещата как може да се промени наративът, идващ от върха на политиката и бизнеса и от лидерите", Стоун каза, че това е възможно чрез показване на примерите и чрез образование.
Това е пътят. Как иначе бихме могли да го постигнем? Изкоипаемите горива за лош източник, трябва да го показваме навсякъде, да има детски филмчета за това. Петролните компании, които са много богати, ще се съпротивляват. Но ние трябва да включим петрола в прехода, той има своето място. Трябва да им покажем, че те не са наши врагове, петролът все пак ще се ползва в други продукти, както се ползва от години. Може би няма да се извличат такива печалби, но петролът ще има своето място. Но той трябва да излезе от енергийния бизнес и да не е отговорен за емисиите, които излъчва. Ще бъде трудно.
Той припомни, че вече веднъж е имало опит ядрената енергия да бъде убита. Ше може да го видите във филма, ако все още не сте го гледали. През 1956 г. комисията Рокфелер, която е много престижна и богата организация – знаете, че Рокфелер започва петролния бизнес в САЩ – изнася доклад, според който науката показва, че всяко ниво на радиация е опасно за човешкото тяло. „Това бяха глупости, пълна лъжа. Но отне много време, за да се заличи това от общественото съзнание. И до днес много хора смятат, че радиацията е опасна за човешкото тяло. Да, при много високи нива, но не и при ниски нива“, категоричен е Стоун.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Чиста енергия“ може да гледате тук.