От тук нататък ще има много предизвикателства на енергийните пазари и политиката на множеството правителства, които имахме, показва, че те със сигурност не са готови за промяната. Две години след Covid ние не сме мръднали. Имаме абсолютно същите програми, същия подход, който отказва да се държи пазарно. Абсурдно е и, че Парламентът разделя компаниите с регулирани цени на две - от едната страна са всички, които са извън регулирания сектор и от другата страна са четирите мрежови компании, които по някаква причина не получават енергийна компенсация. Това каза Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, в предаването "Чиста енергия" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. Гостът коментира темата за компенсацията на бизнеса за високите цени на тока, както и потреблението на възобновяема енергия в ЕС през първата половина на 2024 година.
В разгара на лятото станахме свидетели на нетипично високи цени на енергията на българската независима енергийна борса. Волатилността на цените и на техните скокове не са присъщи само за България, но и за цяла Югоизточна Европа. Реакцията на Народното събрание не закъсня и депутатите върнаха програмата за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия на небитовите крайни клиенти. Тази програма беше задействана в периода средата на 2021 до края на 2023 година, а подновяването й ще бъде в сила юли - декември 2024 година. Компенсацията за бизнеса е в размер на разликата между средно месечната цена на сегмента ден напред и 180 лева за мегават час.
Основната причина за високите цени на електроенергията в разгара на лятото в България и в Югоизточна Европа са високите температури юли месец, които значително надхвърлиха средните за този период, но към този фактор могат да се добавят и други причини, като планирани ремонти на някои централи, непланирани аварии, проблеми с преносния капацитет, каза Стайков.
"Когато се натрупат няколко фактора един върху друг, виждаме точно такива резултати. Подобна беше ситуацията през 2021 и 2022 година, когато отново видяхме няколко фактор, които влияеха в посока увеличение на цените. Тогава се възстановявахме от пандемията, като възстановяването беше неочаквано бързо. Всички прогнози тогава бяха за доста по-плавно възстановяване на икономиката. Това беше фактор, който изненада и бизнеса, и управляващите, не само в България, но и в цяла Европа".
С тези енергийни помощи за бизнеса ние се връщаме на практика в ситуация, в която бизнесът оперира, ползвайки ток на цена, която реално на моменти бе по-ниска, отколкото цената за домакинствата, каза Стайков.
Компенсациите трябва да бъдат одобрени и от ЕС, защото представляват държавна помощ и могат да доведат до изкривяване на пазара. При решението си Народното събрание се позовава, че това е хоризонтална държавна помощ - за всички компании, тоест минава по "каналния ред", по който минаха и предишните помощи. След като е нямало възражения при предишните, би следвало да няма и сега. След като няма дискриминация между различните участници, тя се третира като позволена държавна помощ, обясни гостът.
"От тук нататък ще има много предизвикателства на енергийните пазари и политиката на множеството правителства, които имахме, показва, че те със сигурност не са готови за промяната. Поведението на бизнеса пък показа, че те не желаят тази промяна, а по-скоро си искат регулирания пазар. Това е парадоксът, че в условията, при които говорим, че трябва да либерализираме енергийния пазар за домакинствата, но отлагаме тази либерализация, а в същия момент казваме на бизнеса - да, има проблем и ви връщаме на регулирани цени, което е малко странно".
Какви са изводите, които можем да направим за първата програма за компенсации? Какви бяха икономическите ефекти и дефекти от тази програма?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.