Редица доклади показват, че петролните компании са далеч от постигането на целите, свързани с климата, заложени в Парижкото споразумение. Освен това и самите компании от така наречения Big oil обявяват нови планове, с които намаляват целите си и показват по-ниска ангажираност.

Това се дължи на факта, че тези компании искат да останат печеливши и да не изгубят своя бизнес. Петролните гиганти навлязоха с инвестиции в сектора на ВЕИ, но разбраха, че той не е печеливш освен в субсидирани условия, които не продължават дълго. Има и натиск от акционерите, които искат по-високи печалби и по-голям дивидент, а голяма част от правителствата по света притежават акции в големите петролни компании, това коментира Боян Рашев, партньор в EY denkstatt, в предаваенто "Чиста енергия" с водеща Вероника Денизова.

При управлението на Джо Байдън САЩ достигна рекордно ниво на енергийна ефективност, с рекорден добив и износ на газ, нефт и въглища. Това показва, че политическото говорене и икономическите действия често се разминават. В Европа петролните компании често са политически и регулаторно натискани, което ги кара да изтеглят дейността си от част от европейските държави.

В сектора на автомобилите също се наблюдава отдръпване от електромобилността, като водещи производители обявиха планове за намаляване на производствата на електромобили. Гостът обясни, че малка част от компаниите, произвеждащи електромобили, генерират печалба. А електрическите автомобили се установиха като втора градска кола за повечето потребители, като тази ниша изглежда почти запълнена вече. Гостът обясни, че сега фокусът е върху различните видове хибриди, към които има интерес.

„(Преходът) няма да стане с литиеви батерии. А в момента единствените батерии, които се произвеждат в голям мащаб са литиевите. Ако се намери нова технология за батериите, може да има някаква съществена промяна, но пък докато се изгради цялата верига на доставките ще отнеме време. И политиката започва да усеща (даже и в Европа), че тази работа не е реалистична. И това, което се случи е, че Китай се възползва изключително умело от политиките в Европа и САЩ и китайските компании превзеха електромобилността като бизнес.“

Гостът допълни, че възходът на китайските електромобили по цял свят не се дължи на по-добрата им изработка, а на субсидиите, които правителството в азиатската страна отпуска на автомобилопроизводителите.

Авиоиндустрията е поредният сектор, който се отдръпна от зелените си цели, гостът обясни, че това се дължи на скъпото устойчиво авиационно гориво. Докато цената му не падне не може да се очаква авиопревозвачите да пристъпят към него, а за подобно действие в цената на горивото няма предпоставки. Гостът допълни, че инвеститорите не се влияят от подобен тип „зелени“ обещания, тъй като те нямат реално отражение върху цената на акциите на дадена компания, както и отказването от тях не би се отразило.

Борбата с емисиите в световен мащаб е възможна само, ако има глобално споразумение, което поставя въглеродна цена на световно ниво. Защото когато има квоти само в една част от света, то тежката индустрия се изтегля и отива на място, на което производството ще бъде по-евтино. Също така трябва да има развитие на технологиите, тъй като при липсата на механизъм за съхранение на енергията от ВЕИ, изтеглянето от традиционните енергийни източници ще бъде невъзможно.

Гостът очаква в работата си новата Европейска комисия да отмени, отложи или намали мащаба на някои от заложените цели. Ключови са забраната на ДВГ, отчитането по цялата верига на доставки и регулацията свързана с обезлесяването, която обхвана производители от цял свят. Гостът смята, че тези регулации едва ли ще бъдат осъществени, тъй като са твърде амбициозни, непопулярни и непостижими.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването “Чиста енергия” вижте тук.

Още по темата

Екстремният климат увеличи застрахованите загуби със 70% над нормалното

Обичаните от големите компании въглеродни кредити са предимно "неефективни"

Йелън: Борбата с климата е най-голямата икономическа възможност в света

В разгара на климатичната криза въглищата остават всемогъщи и вездесъщи