Държавата има ангажимент да насърчава домакинствата да изпълняват дейности по дълбокото енергийното обновяване на сградите, в които живеят, а не да поема цялата роля какъвто е казуса в България. От 10 години следваме един и същи подход, който не показва високо качество на резултатите. От друга страна темпът, с който обновяваме сградите е изключително бавен. Има много какво да се прави и е важно да променим модела – трябва да има подпомагане и насърчаване от страна на държавата, това коментираха Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) и Ася Добруджалиева, менижджър проекти в Хабитат България, в предаването "Чиста енергия" с водещ Вероника Денизова.
Трудно е да се каже на какъв етап е България в прехода към климатичната неутралност, но е важно, че е започнала работа в тази посока. Бизнесите вече проявяват интерес да следят новите зелени политики, тъй като всяка иновация означава по-добро качество, цена и пазарни условия. Зелената сделка помага за ефективността и конкурентоспособността, каза Добруджалиева.
Тепърва у нас предстои участието на домакинствата в Зеления преход да се засили, като нови законодателни промени ги стимулират за включването им. Все още има нужда от подобрение на нормативната уредба, но това е добро начало, каза Алексиев.
Законодателната рамка има нужда от подобрения, като сегашният ѝ вид облекчава инсталирането на ВЕИ в еднофамилните жилищни сгради, но многофамилните жилищни сгради трябва да имат равен достъп и равни прави за производството на енергия за собствени нужди. Множеството собственици в многофамилните сгради забавят процеса, като той трябва да се извършва поетапно.
„Принципът енергийната ефективност на първо място е най-добрата икономическа, екологична и социална логика - да намаляваме консумацията на енергия. Този принцип трябва да бъде водещ и за домакинствата. Ключовото тук е, че държавата има ангажимент да насърчава домакинствата да изпълняват дейности по дълбокото енергийното обновяване на сградите, в които живеят, а не да поема цялата роля какъвто е казуса в България. От 10 години следваме един и същи подход, който не показва високо качество на резултатите. От друга страна темпът, с който обновяваме сградите е изключително бавен. Успели сме да обновим около 2400 сгради (многофамилни) за около 10 г. С този темп не може да постигнем целите, които имаме до 2030 г. и до 2050 г.“
Според дългосрочната стратегия на страната трябва да се обнови целия жилищен фонд, като многофамилните жилищни сгради са около 65 000. Има много какво да се прави и е важно да променим модела – трябва да има подпомагане, насърчаване от страна на държавата, но не 100% грант, който се дава на хората без значение от тяхното социалноикономическо състояние. Трябва да се подходи диференциран подход, за да се върви с ускорен темп.
Данни разкриват, че новите енергийни проекти на домакинствата са изключително малко в програмата, която изисква 20% самоучастие. Гостите обясниха, че тези програми се изпълняват в определен срок, като в първият етап държавата е предоставяла грант от 100%. Тук идва и грешният подход на управляващите, тъй като са дали знак, че грантовете ще достигнат 100% отново, което кара хората да изчакат и да задържат проектите си. Също така трябва да има евтини финансови ресурси, които да бъдат използвани от гражданите за такива проекти.
Ролята на енергийно бедните домакинства трябва да е равнопоставена с другите, но подкрепата за тях да бъде по-голяма от тази за останалите. Според Добруджалиева енергийно бедните трябва да се превърнат в двигател на този процес, тъй като ще имат право на 100% грант.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.