България покрива изискванията на ЕС за междусистемна свързаност в електропреносната мрежа в сравнение с инсталираните мощности, но все още има предизвикателство по отношение на дела на ВЕИ в енергийния микс на страната. Няма ясен план за планираните капацитети, тъй като различните документи залагат различни мощности. В страната има нужда от уеднаквяване на целите в различните институции и звена, които отговарят за мрежата, това коментира Лилия Горанова, мениджър аналитични продукти в SeeNext, в предаването "Чиста енергия" с водеща Вероника Денизова. 

България, Хърватия, Гърция, Румъния, Сърбия и Словения изпълняват целите на ЕС за 15% междусистемна свързаност в мрежата в сравнение с инсталираните мощности, като това се дължи на традициите на тези държави в междусвързаността още преди навлизането на ВЕИ, каза Горанова. България е достигнала 22% ваимосвързаност при вноса и малко над 22% при износа на енергия. Въпреки достигането на целите до 2030 г. все още има предизвикателства по отношение дела на ВЕИ в енергийния микс. Има разлика между плановете и стратегиите на държавите и тези на отделните оператори. Операторските планове най-често залагат на стари цели, като ако се действа по техните стратегии мрежата не би могла да поеме свръх капацитета, който се очаква.

Относно планираните капацитети сме изправени пред предизвикателство.

„Не можем да говорим за ясно обоснован план – какво ще бъде присъединено към мрежата, тъй като има различни документи с различно заложени капацитети. По-отношение на плановете на ЕСО имаме заложени едни цели, които са от порядъка на добавяне на между 11-16 гигавата до 2030 г., а пък по отношение на заложените планове в националния климатичен план и в НПВУ имаме заложени съвсем други цели. Ако добавим и пък към това, към момента подадените заявления за присъединяване към мрежата на нови вятърни и слънчеви мощности стигаме до трета цифра.“

България участва в няколко проекта за свързаност, като един от тях е признат за такъв от общоевропейско значение. Той се казва „Кармен“ и има за цел да дигитализира електропреносната мрежа между Румъния и България и да спомогне за допълнителното ѝ разширяване. Друг проект, в който страната ни участва, е за изграждане на нова връзка между север и юг в цяла Европа.

„България както и други страни от нашия регион като Сърбия и Словения имат особено значение (за европейската енергийна система), тъй като сме транзитна страна. Тоест енергийната сигурност на нашата електропреносна мрежа има огромно значение за енергийната сигурност в Европа.“

У нас, както и при по-голяма част от държавите в региона, говорейки за съхранение на енергията залагат на помпено-акумулиращите централи (ПАВЕЦ). В плановете на България има заложени да бъдат изградени още такива централи за около 1,5 гигавата мощност. Друг вариант за съхранение е химическите батерии, но те са по-нова и иновативна технология и все още не се залага на това в региона.

Нормативната и регулаторната рамка за развитие на ВЕИ в региона не е изключително ефективна. Гостът обясни, че тя тепърва се изгражда около въвеждането на ВЕИ, като липсва насърчаването за инвестиции към мощности, залагащи на вятър. В нашия регион доминират мощностите, използващи слънчева енергия, въпреки че има добри условия за вятърни мощности.

Гостът смята, че доминацията на слънчевите мощности се дължи на предвидимостта им по отношение на акумулирането и доставката на енергия. Също така е по-лесно присъединяването на тези мощности в разпределителната мрежа. Тя допълни, че за няколко години в България сме утроили слънчевите мощности, което води до дисбаланс на пазара на електроенергия, като добавянето на вятърни мощности би решило този проблем.

Засиления интерес към слънчевите мощности се очаква да остане на високо ниво, като в момента се подават нови и нови заявления за присъединяването на такива мощности, но не се знае каква част от тези проекти биха били реализирани.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да намерите тук.

Още по темата

Черно море е трудно за овладяване и е предизвикателство за всеки инвеститор

Европейските фирми почти удвоиха закупуването на чиста енергия през 2023 г.

Новите ядрени мощности, които ще се строят, трябва да заместят въглищните ТЕЦ

Нови мощности в енергетиката няма да са ни нужни, ако станем по-енергийно ефективни