В София има около 30 000 сгради. Целта на проект "Слънчеви градове" е на 2000 от тях да бъдат направени изследвания, за да проверим как могат да бъдат оползотворени покривните пространства за соларна енергия. Фокусът на проучванията пада върху северозападните райони на столицата, в които на първа фаза са обследвани около 6000 сгради, а след по-задълбочена преценка са селектирани близо 3000, подходящи за целта на проекта. Това разкри Надежда Бобчева, зам.-кмет на Столична община по направление "Зелена система, екология и земеползване" в предаването "Чиста енергия" с водеща Вероника Денизова.

"В проекта има и сайт, където се дава индикация колко броя панели могат да бъдат поставени на избраните сгради, каква е мощността и т. н... Надявам се това да бъде едно начало на системата за изграждане на гражданските енергийни общности - нещо, което в момента липсва в българското законодателство и няма законова дефиниция."

По думите на Бобчева проектът представлява една визионерска инициатива и това е пътят, по който хората трябва да вървят. Основният извод на проучването е, че София има потенциал за развитие, който обаче трябва да се разгърне. Освен гражданите, възможност да се включи има и самата администрация чрез инсталирането на соларни панели в общински сгради.

"Това е първа стъпка от един дългосрочен процес, който ние ще се стремим да развиваме и надграждаме в процеса на работа."

На въпроса кои са европейските градове, от които можем да почерпим опит, Бобчева дава за пример Община Сарагоса в Испания. Тя монтира солари върху една от общинските си сгради и позволява на гражданите си да "участват дялово", като плащат вноска за получаване на енергия. Оказва се, че сумата, която отделят за чиста енергия се равнява на около половината от месечната им сметка. Така те спестяват почти половината от разходите си в това отношение.

Целия коментар вижте във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да намерите тук.