На конференцията COP28 не беше достатъчно амбициозно преповтарянето и включването в декларацията, която е основния резултат от срещите на високо ниво тази година – факти, които са известни от 30 години, че всъщност изкопаемите горива са основната причина за глобалното затопляне и тяхното поетапно преустановяване е пътят, който развиващите се страни трябва да следват. България тази година участваше много активно, което е ключова стъпка за нашата държава. Това заяви д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и научен сътрудник в Център за изследване на демокрацията в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

Центърът за изследване на демокрацията организира две събития, като едното бе насочено към различните технологии, с които разполагаме за индустриална декарбонизация. Това събитие очерта ясна рамка, че регионът има нужда от иновации. Български компании участват във високо иновативни проекти в чужбина и това знание трябва да се пренесе към региона на Югоизточна Европа. Гърция и Румъния дадоха ясна заявка, че индустрията на офшорната вятърна енергия стои на високо политическо ниво. Гърците са една стъпка напред, тъй като те работят не само върху създаването на регулаторна рамка, но и планиране на търгове, и привличане на инвеститори. Румъния се доближава като развитие до статуса на България, като заявиха, че до края на тази година ще са готови с регулаторната си рамка, коментира Трифонова.

На 4 декември беше внесен повторно за дискутиране и евентуално гласуване Закона за възобновяеми енергийни източници в морските пространства на България. Това е изключително важна стъпка, защото без ясни процедури и регулаторна рамка, развитието на тази индустрия не може да бъде планирано, отбеляза Трифонова.

„На този етап България няма стратегически цели, докато в този закон се предвижда да има ясно очертан път. Той трябва да бъде гласуван в достатъчно прозрачен формат, да дава сигурност на инвеститорите, да разпределя риска между отделните пазарни играчи и най-вече да допринесе за намаляване на цената на електроенергията в дългосрочен план.“

Във връзка с ясния път за развитието на офшорната вятърна енергия у нас Трифонова посочи, че в актуализацията на Националния план за енергетика и климат вече първите версии на плановете на европейско ниво са представени в ЕК. Тази индустрия има нужда от много сериозна инфраструктура – не само мрежова, но и модернизация на пристанищната инфраструктура, което би било ключово за икономическия растеж на местно ниво. В момента се дискутира и пътната карта за постигане на климатична неутралност.

Центърът за изследване на демокрацията публикува доклад през 2021 г., който установи, че техническият потенциал е над 100 GW, но за нуждите на България е необходимо много по-малко.

„Ако България предприеме решителни стъпки в следващата една година – привличане на верига на доставки в региона, регионално сътрудничество с Румъния и Гърция, планирани търгове така, че да бъдат избрани най-добрите разработчици, съответно с включени препоръки, които се отправят на европейско ниво за критерии, насочени към смекчаване на екологични ефекти и иновации. Можем да създадем една индустрия, която в следващите 10 години да допринесе с 3-4 GW нови мощности.“

Според Трифонова войната в Украйна подчерта рискове, свързани с енергийна и климатична сигурност в региона и това даде тласък на държавите да бъдат много по-активни в търсенето на нови възможности за диверсификация и инвестиции във възобновяеми енергийна източници. Рисковете, които все още виждаме, са свързани с доставката на оборудване и трафика на различни корабоплавателни съдове. При морското пространствено планиране има в моменти, в които се появяват конфликти за използването на морските зони за военни цели.

По отношение на финансирането на проекти в областта на офшорната вятърна енергия Трифонова заяви, че на този етап има възможности за публично финансиране и голяма част от инструментите, които са част от многогодишната финансова рамка на ЕК, са насочени към развитие на възобновяема енергия. ЕК неколкократно е приветствала България и Румъния да си сътрудничат за разработване на съвместен проект, който да бъде финансиран през конкретен механизъм за регионално сътрудничество.

„Финансовите механизми и европейските средства за декарбонизация, които са планирани до 2027 г., със сигурност ще намалят своя обем в следващия период. Очаква се 2/3 от средствата, с които сме разполагали, да бъдат намалени. Затова е много важно държавите да мислят как да привлекат частно финансиране и да намалят политическия риск.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да намерите тук.