Към днешна дата българската икономика използва около четири и половина пъти повече енергия за единица БВП в сравнение със средното в европейските държави. Това е факт, който не се е променил през последните десет години. Ние сме два пъти и половина по-енергоинтензивни, дори и ако се сравняваме с новите страни членки, които се присъединиха към ЕС след 2004 година. Това каза Светослав Иванов, съпредседател на комитет „Енергетика и минерални ресурси“ на AmCham и изп. директор на Овергаз, в предаването "Чиста енергия" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
"Още по-лош факт е, че през последните 10 години европейските държави намаляват своя енергиен интензитен на БВП с около 1,6%, докато България го прави с 1,3%. Тоест, ние не само не правим необходимото, за да догонваме средните нива, а напротив - отдалечаваме се още повече. А това е така, не защото е невъзможно да бъдем по-добри, а защото до момента никой не е проявил политическа воля, за да направи средата такава, че да е подходяща да започнем да харчим по-малко енергия за единица БВП".
Ниските цени не са най-прекият път към ефективността. Напротив, те водят към точно обратния ефект и това е една от основните причини за липсата на какъвто и да е естествен мотив за увеличаване на ефективността, заяви Иванов.
Тук идва и връзката със Зелената сделка. Тя не е нищо друго, освен комплекс от много, много ефективности, които ние трябва непрекъснато да проявяваме всеки ден, добави гостът. "Ефективност по отношение на отделянето на въглероден оксид и всички други видове парникови газове. Ефективност по отношение на харченето и прахосването на първична енергия".
"Ние в това отношение сме шампиони, тъй като България е на последно място в класацията и по въглероден интензитет на единица БВП. Има толкова много потенциал за постигане на по-добри резултати - не с революционни и екзотични мерки, а с абсолютно стандартни такива, които се прилагат от европейските икономики в последните 35 и повече години".
Попитан за тези мерки гостът каза: "Първото, с което ще започна, е въглищната електроенергетика. Тя в България има общ процент на полезно действие около 20%. Тоест, едва една пета от първичната енергия, която влагаме на входа на въглищната електроцентрала, крайният потребител получава като крайна енергия. Всичко останало се изгаря, топли околната среда и се отделя ненужен въглероден диоксид".
Няма да променим съществено енергийния интензитет на българската икономика, ако просто заменим въглищата с природен газ, кагеторичен бе Иванов. "Да, ще намалим съществено отделянето в атмосферата на парникови газове, но няма да постигнем максимума. Докато, ако заменим електрическата енергия, произвеждана днес от въглища, с природен газ при крайния потребител, тогава ще гарантираме ефект, който се равнява на близо 80% от днес отделяните въглероден диоксид и други вредни газове".
"Това не изисква никакъв публичен ресурс, а единствено добра среда. Частните инвеститори, при добра среда, много добре знаят как да си инвестират парите".
Относно ефекта от разширяването на газохранилището в Чирен гостът каза, че "категорично не счита", че той ще има съществено значение за вътрешния пазар и причината е, че през последните 10 години в България са инвестирани от страна на държавното предприятие "Булгартрансгаз" близо 5 млрд. лв. за увеличаване на капацитета на инфраструктура, но отново само за пренос на природен газ през България.
"Основната цел на газохранилището в Чирен е не да служи като ценови регулатор. Да, има такъв определен по-малък капацитет, който може да служи като такъв, но той на първо място, особено в днешната сложна геополитическа обстановка в региона, е да служи като инструмент за гарантиране на сигурността", добави Светослав Иванов.
"Ако погледнем как се развива ситуацията в региона през последните 30 години, числата може би ще прозвучат ужасяващо. Тази тенденция, на която сме свидетели, не е нова. Тя е наследена от миналото. България през 1992 година потребяваше 7 млрд. 200 млн. куб. м., а Гърция потребяваше нула. Турция потребяваше около 5,5 млрд. куб. м. 30 години по-късно България потребява три пъти и половина по-малко природен газ, а Турция потребява 65 млрд. куб. м. природен газ - тоест 12 пъти ръст. Гърците заеха нашето място - те днес потребяват над 7 млрд. куб. м. Въпросът е кой е по-глупав - намаляващият или увеличаващият потреблението. Отговорът се корени в това, че българските предприятия инвестират само за пренос на това благо, но не и да остане то в България".
От 261 общини в България, подчерта събеседникът, едва около 60 имат достъп до газова инфраструктура. "Всички останали са лишени от правото да ползват природен газ. Това първо е несправедливо, второ - не е признак на ефективност. Това [увеличаването на потреблението на газ - бел.ред.] е най-прекият начин да намалим отделянето на въглероден диоксид и прахосването на електроеннергия".
"Ефектът от по-масовата газификация се измерва с десетки милиарди годишно и поне 10 000 устойчиви работни места".
Инвестиционният климат в областта на енергетиката у нас може да се подобри основно с промени в поведението на българския енергиен регулатор, подчерта Иванов. "Има много примери, които показват, че регулаторът има различно отношение към различните видове енергия. То е едно към електрическата енергия, защото 70% от активите, които произвеждат електрическа енергия в момента, са собственост на предприятия, които се контролират от държавата, докато при газа "последната миля", търговията с природен газ, е почти на 100% в ръцете на частния сектор. Регулаторът има различно отношение спрямо контролирания от държавата "Булгаргаз" и спрямо всички останали търговци".
Ние сме един пример за това, че американските инвеститори имат интерес към българската енергетика, каза гостът по повод въпроса какъв е интересът на компаниите в САЩ за инвестиране в България. "Но няма да видим съществен и масов интерес на американските инвеститори към българския пазар, ако не бъде променена средата. Тя трябва да гарантира правото на собственост на всеки инвеститор, да гарантира предсказуемост и еднакво отношение към всички видове енергия и всички видове собственост. До тогава, докато имаме разлики в отношението и непредсказуемост в действията, които променят средата, в т.ч. регулаторната, инвеститорите ще бъдат значително по-предпазливи и ще гледат на този пазар като на консуматорски, на когото могат по-скоро да удовлетворят търсенето, отколкото като възможност да правят допълнителна инвестиция. Аз обаче съм оптимист. Първите крачки на промяната вече са факт. С общи усилия, включително и със съдействието на газовата индустрия, средата ще бъде подобрена".
"В последните 30 години сме свидетели, че на българския газов пазар има един единствен сегмент, който устойчиво се развива и расте и това е сегментът на газоразпределителните компании. Там няма нито една стотинка държавна собственост, никаква намеса в управлението на тези предприятия. Единственото, което все още ни пречи да сме по-успешни, е промяната в поведението на енергийния регулатор".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.