Астрономията в България се поддържа жива от многобройни обсерватории и планетариуми, разположени в големите градове на страната, където се организират обучения за деца, както и инициативи за възрастни и любители. Тези институции често провеждат редовни семинари, лекции и публични наблюдения на небесни тела, с които се цели широк кръг хора да се запознаят със света на науката и космоса. Това каза доц. Евгени Овчаров, катедра "Астрономия", към Факултета по Физика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", в предаването „Футуризъм“ Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

Една от най-старите и традиционни публични форми за представяне на астрономията е кръжокът по астрономия към Софийския университет, който функционира още от 1900 година. Тази инициатива не е прекъсвала дейността си вече 125 години. През различните епохи е имала разнообразни формати, но през последното десетилетие се е върнала най-близо до своя първоначален замисъл: всеки четвъртък през учебната година български астрономи и учени, работещи в страната или чужбина, представят своите изследвания и открития на достъпен език пред всички желаещи да присъстват. 

„Сред лекторите често се включват популяризатори на науката и българи, които градят кариера в международни научни институти, но се връщат, за да споделят опит и впечатления“, коментира гостът.

Събеседникът сподели, че кръжокът е достъпен за най-различна публика – от ученици, учители, студенти, до хора от различни професии и възрасти, всички обединени от желанието да научат повече за космоса и най-новите астрономически открития. За да се достигне до по-широка аудитория, лекциите се записват и се публикуват в YouTube, където аудиторията им продължава да расте. Всяка среща обикновено се посещава от около 70–80 души, което е доказателство за повишения интерес към космическите науки.

Една от най-старите обсерватории в страната – тази в Борисовата градина, също е ключово място за популяризиране на науката, но в момента сградата й е в ремонт. Гостът изрази надежда, че ремонтните дейности скоро ще приключат, за да се възобновят срещите на кръжока, както и редовните инициативи „отворени врати“. Тези събития включват наблюдения на по-ярки космически обекти, достъпни от територията на София, както и кратки лекции, изложби и други демонстрации, което привлича значителна аудитория.

„През 2022–2023 година е проведена и училищна школа по астрономия и астрофизика, в която са били включени и елементи от метеорология и геофизика. Комбинацията от тези науки става все по-актуална заради изследванията, свързани с екзопланетите и търсенето на живот извън Земята“, обясни доц. Овчаров. Тази школа е била насочена към ученици от 9, 10 и 11 клас и има план отново да се проведе подобна инициатива, въпреки че през изминалата година е имало пауза.

В катедра „Астрономия“ на Софийския университет се предлага и магистърска програма „Астрономия и популяризация на астрономията“. Програмата съществува вече около 9 години и адресира нуждите на хора, които са завършили други специалности, но желаят да се докоснат повече до астрономията и да станат популяризатори на науката. „Пълното професионално обучение на астрофизик изисква задълбочени познания по физика и математика, но програмата позволява на студенти от по-различни дисциплини да придобият основни научни знания и умения за комуникация на сложни концепции пред широка публика“, отбеляза гостът.

Доц. Овчаров коментира, че превеждането на сложните теми от науката за космоса на достъпен език изисква специални умения. Не всеки добър учен автоматично е и добър комуникатор за широка публика, защото популярното поднасяне на факти изисква поглед върху въпросите от гледна точка на слушатели, които не владеят специализираната терминология. При удачен подход и чрез примери от ежедневието дори най-трудните физически концепции могат да станат разбираеми.

Част от завършилите магистратурата по „Астрономия и популяризация на астрономията“ наистина се реализират професионално в астрономически центрове, разработват онлайн канали или създават образователни програми за деца. Други използват наученото, за да разширят кръгозора си, а някои се насочват дори към сериозни научни проекти и докторантури.

В момента в България се изпълняват няколко европейски и национални проекта, като програмата „Вихрен“, която цели да привлича доказани български учени от чужбина за работа в родни институции. В катедра „Астрономия“ също вече действат два мащабни проекта с подобно финансиране – свързани с откриването на екзопланети и използването на гравитационни вълни за изследване на ранната Вселена. Според събеседника изследователските екипи са многообещаващи и вече имат значителни открития, включително десетки нови екзопланети и публикации на световно ниво.

„Участието на любители в науката, познато като „гражданска наука“, е друг интересен начин да се популяризира астрономията“, посочи гостът. Всеки, който разполага с базови умения, време и желание, може да се включи в обработката на данни от космически телескопи като TESS и да допринесе за откриването на екзопланети. Има немалко случаи, в които хора без официално астрономическо образование са автори в научни публикации, защото са анализирали успешно получени изображения и светлинни криви.

В обществото съществуват многобройни заблуди в обществото относно космоса, като например смесването на астрономия с астрология или преувеличаването на влиянието на т.нар. ретрограден Меркурий. Според събеседника често хората се учудват от мащабите в Слънчевата система или не разбират реалната същност на явления като появата на комети и астероиди. Една от популярните теми е какво би се случило, ако черна дупка „премине“ наблизо, но в действителност гравитацията на черната дупка не е по-различна от тази на звезда с подобна маса, а шансовете за пряка опасност са нищожни.

Развитието на науката в България е ключът към нейното популяризиране. Той отбелязва, че подкрепата от държавата не е на нивото, на което би трябвало да бъде, но все пак има позитивни стъпки, като Националната пътна карта за научна инфраструктура и проекти за модернизиране на телескопи в Рожен, Шуменския университет и Софийския университет. За да се ускори процесът, е нужно по-добро финансиране и дългосрочна стратегия, която да задържи талантливите български учени в страната. „Само при наличието на силна местна научна общност и добре обучени кадри може да се очаква масово и ефективно популяризиране на астрономията и всички свързани науки“, категоричен е доц. Овчаров.

В предаването вижте още:

• широко разпространен подсладител с нулеви калории, всъщност може да увеличи глада и дори да доведе до преяждане
• изследователи са разработили роботизирана система с отворен код, която автоматизира синтеза на материали
• компания за биотехнологии твърди, че е възродила изчезнал преди 12 000 години вид вълк с помощта на генно инженерство

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.

Още по темата

Нобеловите награди по химия и физика дават на Google жадувания AI блясък

Парадокс: Повече деца искат да учат роботика, но нивото по математика и физика пада

Открития, обясняващи климата на Земята, печелят Нобеловата награда по физика

Кои са учените, удостоени с Нобелова награда по физика