Съвременните тенденции при смяната на ставите са насочени към минимално инвазивните процедури. Намалява се времето на интервенция и възможните усложнения, което подобрява времето за възстановяването. Компютърната навигация е един от новите и прецизни методи, който позволява на хирурга да поставя индивидуализирани импланти на пациентите. Това каза д-р Росен Георгиев, ортопед-травматолог в УМБАЛ „Св. Анна“, , в предаването „Футуризъм“ Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

Все повече млади пациенти имат нужда от смяна на става. Това е тенденция, която се забелязва след пандемията. В моята практика много хора под 40 години страдат от обширна аваскуларна некроза и спешна нужда от смяна на ставата. При това състояние е нарушено храненето на костта.

„През годините покритията и изработката на имплантите се промениха много“, коментира гостът. Използват се керамични покрития, които водят до по-ниско триене и по-продължително използване на импланта. 3D принтирането навлиза все по-широко в ортопедията. Вече могат да се произвеждат 3D принтирани стави, които отговарят много точно на анатомията на пациенти. Възможно е да се принтират и костни структури, появили се след травма или туморни образования. Същото важи и при спортни травми и разкъсвания. Минимално инвазивните процедури не засягат мускула, докато при конвенционалната смяна на става се изисква откачване на мускулите и възстановяването е много по-продължително.

Според събеседника е въпрос на време да бъдат създадени импланти, базирани на жива тъкан. Пептидите представляват полимери на аминокиселини и употребата им ще даде силен тласък на тази идея. Надявам се това да доведе да замени конвенционалните импланти.  В бъдеще пептидите ще позволяват да се изградят хрущялни елементи и растежни фактори.

Растежните фактори са нежни структури, които могат да повлияни много негативно след възпаление. „Много често пациентите се чувстват добре след интервенцията, започват да се движат и натоварват, което води до локално възпаление. Това е честа причина за неуспех“, отбеляза д-р Георгиев.

При минимално инвазивните процедури изписването може да стане на следващия ден, а човек да се върне към ежедневието си след 2-3 седмици. В бъдеще регенеративната медицина, базирана на пептидни молекули и стволови клетки, може да направи оперативната смяна на става ненужна.  Това би ускорило възстановяването допълнително.

„В съвременната физиотерапия навлизат много компютърни упражнения, които измерват натоварването, което пациентът може да приеме след смяна на става“, обясни гостът. Следенето става чрез външни сензори и компютърни програми, които наблюдават обема на движение. В бъдеще протезите ще имат интегрирани сензори, които ще ни дават много повече информация не само за износването на ставата, но ще следят и за инфекции. В САЩ вече са започнали внедряването на сензори и чипове в протезите.

Роботите също навлизат в ортопедията. Има роботи, които изцяло обработват костните структури и канали. В близките 10 години едва ли ще се създаде робот, който да може да извършва сам операцията. „Хирургът-ортопед ще продължи да играе важна роля“, категоричен е гостът.

В предаването вижте още:

• учени са разкрили тайната на устойчив на радиация микроорганизъм, който може да помогне за създаване на модерни радиопротектори за здравеопазването, съхранението на храни и космическите изследвания
• Учените разработват усъвършенствани методи за по-ефективно и устойчиво извличане на литий, някои от които намаляват потреблението на енергия с 80%
• Mercedes-Benz е разработил иновативна соларна боя, която може да увеличи пробега на електрическите превозни средства
• оловото може би е предизвикало проблеми с психичното здраве за цяло едно поколение в САЩ
• нов материал направен от кръвни клетки може да възстановява кости

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.

Още по темата

Български стартъп и БАН ще разработват нови материали за мозъчни импланти

От сателити до импланти за слух – иновациите на българската компания „Сентилион“

Устройството Neuralink на Илон Мъск е имплантирано на втори пациент