Феноменът "Зловещата долина", при който с приближаването на съответната система, робот или AI до човека, до един момент реагираме позитивно, а след това вече - негативно. Наблюдава се спад, което е и "долината" в нашата реакция към него. Интересното е, че днес, на този етап, когато комуникираме с подобни системи, ние вече не изпитваме този дискомфорт. Това е вече един невероятен напредък, който обаче води до илюзорна привързаност, която в някои случаи се създава  между човека и изкуствения интелект. Това каза д-р Елена Цанкова, гл. асистент в Институт за изследване на населението и човека към БАН, в предаването "Футуризъм" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

"Трудно е да се направи конкретно предположение как ще се развива киберпсихологията в бъдеще, но с развитието на технологиите се развива и науката киберприсохология, като ще наблюдаваме новите тенденции. Надявам се промените да вървят в позитивна посока. Бих казала, че това е част от естествената еволюция на човека. Някои неща ще бъдат предимство, а други не. Просто тези промени стават с много по-голяма скорост, отколкото в миналото".  

Всичко се свежда до доверието и как човек възприема системата с оглед на това дали тя следва човешките интереси. Ако системата демонстрира човешките интереси и емпатия пред техническите си надмощия и способности, тогава ние реагираме позитивно. Проявяваме доверие и сме склонни да кооперираме с нея, добави събеседничката. 

Трудно е да се предскаже с точност какви ще са последиците за психиката на човека, както и промените в способността ни за комуникации и човешките реакции, когато се постигне пробив в създаването на т.нар. общ изкуствен интелект, който би могъл да разсъждава, каза д-р Цанкова. "Леко скептична съм към обещанията за изкуствен интелект, който може да стигне до етап, в който да бъде еквивалентен с човека и да се развият емоционални способности подобни на човешките - да се различават и изпитват емоции. Ако навлезем в един по-философски контекст, в темата за съзнанието и осъзнатостта, ще видим, че те също все още не присъстват в изкуствения интелект. Това ни отличава. Ще видим как ще се развие темата през следващите 5-10 години".

Киберпсихологията, която ще става все по-актуална в тази цифрова епоха, е подразделение на психологическата наука. Тя се занимава с определени феномени, породени от взаимодействието на човека с новите технологии. Често се набляга върху интернет, но с навлизането на новите технологии този акцент постепенно отпада, коментира д-р Елена Цанкова. "Някои хора са по-интровертни и за тях е по-удобно и се чувстват по-конфортно да комуникират повече онлайн. Другото е, че онлайн средата има много по-различни характеристики от традиционната офлайн среда. Много често тя може да е асинхронна. Ние сме свикнали, когато комуникираме лице в лице, това да се случва синхронно, като това става и невербално - с жестове и мимики". 

"В онлайн средата много често това отсъства. Тази разлика на пръв поглед липсва във видео-конферентните връзки, но това не е така, защото в един видео чат ние имаме много повече възможности за редактиране на комуникацията. Можем да подготвим предварително това, което ще кажем, и да се представим по начин, който съвсем не отговаря на този, който е характерен за нас в личната комуникация. С това идват и много рискове на онлайн средата. Често може да се отиде в посока девиантното поведение или измама. Започват да се наблюдават различни опасни поведения като кибер тормоз, catfishing, преследване, ghosting и други". 

До голяма степен при тези киберпрестъпления измамниците се възползват от едно от качествата на онлайн средата, а именно анонимността, каза още гостенката. 

По време на пандемията от една страна се проявиха някои негативни феномени, отключване на депресивни състояния, намаляване на субективното благополучие, не само при деца и юноши, а и при възрастни, добави Цанкова. "Изолацията не се отрази много добре на хората, защото ние сме социални същества. Но от друга страна човек е адаптивен и за това сега наблюдаваме нежелание в определени ситуации да се върнем към образование и работа офлайн. Това може да се отдаде на мотивацията, която винаги е в синхрон със стремежа към комфорт и избягване на дискомфорт".

"Метапроучване от 2020 година посочва някои много интересни открития в психиката на децата - промените вече са, както чисто функционални, така и на анатомично ниво. Честата употреба на компютърни игри води до цялостно преустройство на визуалния кортекс. Това може да е както недостатък, така и на предимство. От една страна децата могат да развият много бързи реакции, което е предимство за бъдещи професии". 

Друго интересно откритие е, че структурата на социалната мрежа на детето или юношата онлайн може да се пренесе върху начина, по който то създава и управлява своята социална мрежа офлайн. Ако детето е способно да създаде доста богата социална мрежа онлайн, то със сигурност може да го направи и офлайн, каза д-р Цанкова. 

Колко пъти докосваме екраните на мобилните си устройства на ден и как това променя нервната ни система? 

Гледайте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.