През изминалата година в България минната индустрия имаше своите успехи, но и забавяне на развитие в някои сектори – например, лигнитните въглища. Сумарно секторът отбелязва спад от 5%. Финансовите резултати са сходни с тези от предходната година – 4,2 милиарда е стойността на продадена продукция. Минната индустрия полага целенасочени усилия за опазване на околната среда. Последните 10 години са инвестирани 500 милиона и постоянно се развиват нови технологии, за да намалят екологичния си отпечатък. Това сподели инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

Европейският регламент за критичните суровини е една стъпка, която често се свързва със Зелената сделка, но това не е така. Регламентът иска да предаде необходимата скорост на всички проекти за добив на стратегически суровини, която да отговаря на растящото потребление. Според Световната банка потреблението на някои суровини като мед и литий ще се увеличи 500 пъти. Това е сериозно предизвикателство.

Според госта въпросителни пред минната индустрия са свързани с разрешителните за стартиране на проекти. Между 10 и 17 години минават от зараждането на идеята за добив на полезно изкопаемо до стартирането на производството. Един от фокусите на европейския регламент е да скъси тези срокове.

Друга значима тема е опазването на околната среда. Когато находищата приключат своя жизнен цикъл и трябва да се премести производството, се появяват притеснения от жителите на тези области.

„Всъщност, геоложките проучвания са достатъчно напреднали и ни дават достатъчно подробна информация, която може да предотврати всякакви потенциални проблеми“, коментира събеседникът.

„За последните 10 години са инвестирани близо половин милиард в опазване на околната среда. Компаниите в този сектор инвестират, а не усвояват средства“, отбеляза инж. Митев. Ползват се все повече технологии, които позволяват усвояване на остатъка от стерилната скална маса. Остатъците от добива могат да бъдат ползвани в производството на асфалт, за създаването на строителни материали и други приложения.

Миньорът вече не е нещо от черно-белите фотографии, а събирателен образ. Той може да е геолог, конструктор, хидротехник, ИТ специалист. Професията включва целия спектър на образованието. Бъдещето на минната професия е свързано изцяло с технологиите. Тазгодишният победител на наградите за иновации е Dundee Precious Metals. Проектът им включва обработка на геоложки данни чрез изкуствен интелект.

Гостът е категоричен, че бъдещето на индустрията е свързано с добива на суровини. Потреблението расте бързо за кратки периоди от време и това остава основна задача. Затова ускоряването на процеса по издаване на разрешителни е толкова значим. В България законодателството е на добро ниво. Разбира се, има детайли за изчистване, но в близкото бъдеще това би трябвало да се разреши.

Индустрията приема притесненията на хората много сериозно. „Ние сме там на терен с тези хора и контактуваме с тях ежедневно. Около много от обектите има изградени болници и други важни услуги и инфраструктура“, каза събеседникът.

Вижте целия коментар във видеото.

В предаването вижте още:

• -нов проект може да доведе увеличи капацитета за пренос на данни от Космоса към Земята 1000 пъти
• -учени са открили протеин, който спира увреждането на ДНК
• -екип е разработил интелигентна тъкан, която може да събира енергия, да следи здравословните показатели и движението без външна батерия
• -инженерите са разработили революционен реактор, който превръща отпадъчните води в зелен амоняк и питейна вода

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

България пропуска огромна възможност като не инвестира в минната индустрия

Най-голямата минна компания се връща на M&A пазара в търсене на зелено бъдеще

Минната камара: Комплексът "Марица изток" да работи максимално дълго

Има възстановяване при минната промишленост