Панелът по изменение на климата е глобалната организация на представителите на научните общности, които изграждат основните доклади до ООН за изменение на климата. Тези доклади променят и управляват глобалните политики, както националните и местните. Няколко са начините, които помагат на градовете да се справят с климатичните проблеми. Такива мерки са позеленяване, връщане на реките и отваряне на въздушните коридори. Това каза Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

Две бяха основните теми на панела. Първата беше седмият доклад за климатичните промени, който трябва да е готов до 2028-ма година и да интегрира новото знание в тази сфера. Втората тебе се отнасяше до доклада на Междуправителствена експертна група по климатични промени (IPCC)за връзката между градовете и климата.

Според госта градовете са най-големият потребител на енергия и най-големият емитер на въглеродни емисии, причина за бързото изменение на климата през последните ситуация. Свързани с това са мерките, които градовете предприемат, за да се адаптират към променящия си климат. Високите температури, наводненията, всички тези аспекти предстои да се разгледат в обширен доклад, който ще излезе до 2027-ма година.

По-богатите градове се справят по-добре с предизвикателствата. САЩ също са лидер в това отношение, както и някои градове в Китай. Във всяка една точка на планетата има интересни казуси. В Персийският залив е по-особено, тъй като тяхната адаптация е енергийно-интензивна. Разчита се на зелени пространства, което означава вода, която те нямат. Обезсоляването на морската вода е много скъпа инициатива, затова се налага да се изгарят големи количества фосилни горива. Тенденцията е озеленяване на пространствата в комбинация с опити за намаляване на емисиите.

„Едно от нещата, които се обсъждат и в България, но е тенденция в градоустройството, е управлението на градските сегменти от реките. Тук примерите са много“, отбеляза събеседникът. Каналите на Хонконг се отварят в последните години и се превръщат в отворени водни пространства. Друг интересен пример е Лос Анджелис. Там реката минава през индустриална зона, но местната власт отваря цялата река и премахва зоната, което води до това мястото да се ползва за отдих и дори плаж. Подобна е и ситуацията в Утрехт, Нидерландия.

Например, България има много голям потенциал да ползва реки за плуване и плажуване. От здравна гледна точка ползите са ясни. От гледна точка на градоустройство, околната среда става по-привлекателна. Икономическото измерение също е важно. Попов предупреди, че много от тези мерки изискват големи инвестиции. Това, което се подценява, е възвращаемостта на подобен род инвестиции. Проблемът е, че тук говорим за индиректна възвращаемост, касаеща здравето, по-привлекателната среда, по-добрия психологическия ефект върху хората и, разбира се, промяната в цената на недвижимото имущество.

Липсата на достатъчно и добре насочена наука е огромно предизвикателство в България. Ние почти не финансираме наука на национално равнище в сферата на зелените технологии. Разчитаме на примери от Западна Европа или интуиция. Решения не се търсят на база модели, изработени у нас. Има и сериозно непознаване на историята на нашите градове. Например, София е изградена с въздушни коридори, които охлаждат столицата. Сега ги застрояваме. Същевременно, реките на София трябва да бъдат отворени и залесени. Изследвания обаче няма.А инвестициите трябва да бъдат съпроводени от добри икономически анализи.

„Това не значи, че в България не можем да направим нищо“, категоричен е гостът. Може да се започне от залесяване и изграждането на зелени/затревени покриви, които имат добро въздействие срещу горещините и внезапните наводнения. Това са някои от мерките, с които можем да стартираме в краткосрочен план. Друга голяма тема е промяната на транспорта. Електрифицирането като заместител на двигателя с вътрешно горене е добра алтернатива. В София електрифицираният транспорт е достигнал 85%.

Към наводненията градовете се адаптират с отваряне на пространствата и премахването на асфалта. „Застрояването на Витоша в столицата запечатва естествената попивна площ на градските пространства. Вместо дъждът да попива в почвата, той се сурва по асфалта, влиза в реката и се стига до наводнения“, отбеляза бившият министър.

Градовете на бъдещето ще се адаптират към климатичните промени по един все по-природен начин. Не, защото много обичаме природата, а защото природните решения са много по-ефективни. Ще виждаме градовете все по-залесени, по-попиващи и светлоотразяващи. Ще започнем да ходим повече в града.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

В предаването вижте още:

• учени са открили откъде започва непоносимостта към глутен
• изследователи са създали технология, която ще даде възможност да се създават триизмерни форми чрез светлина
• нова мрежа от суперкомпютри може да стимулира развитието на изкуствен общ интелект, който да надмине човешкия в различни области
• изследване показва ефекта от замърсяването върху психиката и настроението на хората

Още по темата

Бразилия е само част от общата тенденция на климатични промени

Катастрофалните климатични промени трябва да бъдат отразявани

Глобалните климатични промени са необратими и борбата е само с последствията

Глобалните климатични промени вече засягат и родния малинодобив