Над 50% от критичните суровини и метали се намират във вулканични райони
Гл. асистент д-р Стефан Велев, преподавател по Вулканология в Геолого-географския факултет на Софийския Университет Св. Климент Охридски, във „Футуризъм“, 07.08.2024
21:30 | 8 август 2024 Обновен: 21:36 | 9 август 2024
Автор:
Емил Соколов
Вулканизмът е един от най-ефектните спектакли на природата. Вулканите са много тясно свързани с литосферните плочи, от които е изградена горната част на нашата планета. Там, където литосферните плочи контактуват и се сблъскват, са най-вероятните места, където разтопена скала (магма) може да излезе на повърхността и да образува вулкан. Няколко са изригванията, отразили се на човечеството директно и индиректно. Вулканичните изригвания могат да се отразят на климата в дългосрочен план. Те са способни както да дорпинесат до охлажданет на земното кълбо, така и до повишаване на температурата му. Това сподели Гл. асистентд-р Стефан Велев от Българския Антарктически институт в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.
Причините за възникване на вулкани са основно две. Първата е наличие на разтопена скала в горната или долната мантия и локацията. Втората е свързана с локацията - най-удачни места за възникването на вулкани са границите между тектоничните плочи.
Вулканичните изргивания са съпроводени с изхвърлянето на значително количество вулканска пепел в атмосферата. Веднъж попаднали в стратосферата, тези частици се превръщат в аерозоли. Те имат свойството да отразяват слънчевата светлина, което доведе до понижаване на температурата по цялото земно кълбо.
Малко известен факт е, че въглеродният диоксид, основен причинител парниковия ефект, също е продукт на вулканизма. С други думи, вулканичните изригвания могат да доведат и до затопляне на температурата на земното кълбо. С това последиците от тях не спират. Д-р Велев припомни, че изригването на вулкана Везувий – 79 г. пр. Хр. погубва цяла една цивилизация, известна с плодородните си почви.
Два типа вулкани са най-често срещани в наши дни. Едните отделят лава, която свободно се разстила по склоновете на вулкана. Такива са вулканите на Хавайските острови. Другият тип са тези, при които е възможно бурно изригване. Гостът обясни, че върху тях се извършва стриктен мониторинг. Монтирани са различни съоръжения и сензори, които улавят концентрация на газове. Това води до точни прогнози и възможност за евакуация на населението. Благодарение на технологиите вече можем да предвиждаме регионите и местата, които вулканите могат да засегнат. Това позволява строителството на пътища и инфраструктура, далеч от места със силна вулканична дейност.
Много са нещата, които вулканите ни дават като знания за планетата и природата. Една много голяма част от ресурсите, които ползваме, се намират във вулканични райони. По-конкретно – мед, олово, цинк и други, тяхното образуване е свързано с вулканската дейност. Със сигурност над 50% от тези метали в момента се добиват в райони, където някога е имало вулканизъм, но вече не е активен. Разбира се, няма как да развиваш минна дейност в райони с активна вулканична дейност.
Д-р Велев припмни, че Витоша също е била вулкан. С тази разлика, че Витоша е била действаш вулкан преди повече от 84 милиона години. Това е причината Витоша да няма типичната за вулканите форма, тъй като процесите на ерозия са променили облика й.
Изследователят отбеляза, че границите между литосферните плочи не са постоянни. Във времето те се преместват, което води до угасването на един вулкан и образуването на нови такива. Благодарение на развитието на технологиите вече имаме много по-добро разбиране за тези процеси. Сателитните изображения стават все по-точни, което ни предоставя все повече и нова информация за вулканичната дейност. „От друга страна, много са процесите, за които учените съдим индиректно, тъй като все още нямаме възможност да ги наблюдаваме директно. Например, процесите, които се случват в магмена камера, все още са обект на сериозен научен интерес“, сподели гостът.
Друга актуална тема според изследователя е геотермалната енергия, която още се подценява. Дава се приоритет на фотоволтаична енергия, на вятърна енергия, а геотермалната енергия, която е по-трудна за обуздаване, остава на заден план.
Във финална на разговора д-р Велев сподели впечатленията от работата си в Антарктика, където е имал възможност да работя с активен вулкан на остров Ливингстън – на 10 километра от българската база в Антарктика.