Хранителните разстройства трябва да бъдат разглеждани както от медицински, така и от психологически и емоционален аспект, както и по отношение на начина на хранене на пациента. Социалните мрежи играят ключова роля сред подрастващите и често им предоставят вредна информация и примери, които водят до хранителни разстройства. Новите технологии и подходи за лечение в тази област са от ключово значение, това коментира д-р Нели Павлова, здравно-медицински психолог, в предаването "Футуризъм" с водещ Антон Груев. 

Здравно-медицинският психолог има холистичен подход към проблема с хранителните разстройства, като разглежда психологическите, когнитивните и емоционалните фактори, които влияят на човек и неговия начин на хранене, каза Павлова. Често хранителните разстройства започват от една фаза и преминават през цялата гама.

Често това започва от ранна детска възраст, като много подрастващи достигат до информация за даден вид диети или рестриктивно хранене и ги прилагат. Това може да доведе до рязко отслабване и до по-сериозни разстройства. Гостът обясни, че научните изследвания в момента се насочват към дигиталните начини, по които могат да адресират проблема. Това включва така наречената уеб терапия, която дава добри резултати, но не при всеки човек ще бъде ефективна.

Мозъчните стимулации са също пример за усъвършенствана технология в тази област, но гостът обясни, че те са много лимитирани откъм научни доказателства, тъй като изследват малък брой пациенти в краткосрочен план. Тя допълни, че технологиите са ефикасни, но индивидуалните фактори на пациентите не бива да бъдат подценявани.

Гостът обясни, че генетичният компонент е важен, но средата, в която израства едно дете, е по-важна предпоставка за хранително разстройство. Това включва влиянието от родителите, както и не бива да бъде подценявана ролята на социалните мрежи, които са изключително рисков фактор за децата. Отношението на родителите и начинът, по който те третират храната, е ключово за превенцията на хранителните разстройства при децата.

Терапевтичните подходи също се развиват, като отхвърлят стари разбирания и адаптират нови.

„През последните 10 години акцентът бе върху когнитивно-поведенческата терапия и нейната успеваемост при хранителните разстройства. Тя със сигурност е успешна, когато е приложена правилно и по холистичен начин. Така наречената acceptance and commitment therapy (да приемеш себе си, какъвто си) и все пак да живееш както искаш. Приемам, че имам проблем, работя върху него, но не му позволявам да контролира живота ми.“

Едно от най-големите предизвикателства пред науката и практиката в тази област е начинът, по който се водят изследванията, тъй като най-често те зависят от информация, предоставена от пациента. Гостът обясни, че когато пациент бъде накаран да обясни чувствата си, то той ги пречупва през призмата на хранителното си разстройство. Също така липсва дългосрочен поглед над пациента, за да се видят дълготрайните последствия за него.

Изкуственият интелект може да има роля в това да синтезира данните и да създава модели за диагностициране, но гостът обясни, че е трудно човек да му се довери. Също така ще бъде предизвикателство как технологията ще накара човек да следи указанията му и как ще знае дали той ги спазва.

„ИИ ще навлезе в тази сфера и вероятно ще има изградени алгоритми, които ще филтрират дадени симптоми, на база на които ще поставят диагноза. Въпросът е как този алгоритъм ще може да обясни на човек как да прилага и как да следи прогреса на приложимост на препоръките. Въпросът е обаче хората да започнат да говорят по-открито и да признават пред себе си. Това е първата стъпка от съществено значение.“

Гостът обясни, че трябва да сме скептични към информацията, предоставяна ни от социалните мрежи. Често хора в онлайн пространството предлагат дадена диета, начин на хранене или вид справяне с хранително разстройство, които не винаги са приложими за всички хора. Достъпността на социалните мрежи предразполага потребителите към самолечение, което създава море от хаос.

В училищата има нужда от разговори за хранителните разстройства с цел осведоменост. Гостът допълни, че това не е срамна тема за разговор и не бива да бъде стигматизирана по този начин.

Д-р Нели Павлова е един от лекторите на Фестивала на дълголетието, който ще се проведе на 26 октомври в София. Там ще се съберат редица експерти по различни медицински теми свързани със здравословно остаряване, биохакинг, суплементация и новите технологии в сектора.

Целия коментар гледайте във видеото.

В предаването вижте още:

• Финландски изследователи са разработили технология, чрез която компютрите успешно да разпознават и разбират човешките емоции
• изследователи са открили как да улавят въглероден диоксид в бетон
• вид мравки от Флорида извършват животоспасяващи операции на други мравки от колонията чрез ампутация на крайници
• диета с доказани ползи за организма е използвана още преди 4000 години

• проучване доказва връзката между чревния микробиом и способността ни да се справяме със стреса.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

Инвеститорите на Nestle настояват тя да продава повече здравословни храни

Как гладуването подобрява здравето и продължителността на живота, част 7

Може ли различна диета да препрограмира вашата ДНК, част 1

Учениците в Ню Йорк ще се хранят с веганска храна веднъж седмично