Ако изхождаме от настоящото развитие на технологиите, при колонизирането на Космоса трябва да се съобразим с гравитацията, да съобразим материалите, които можем да добием там или да транспортираме. Но голямата уловка е, че ние непрекъснато правим иновации на Земята, нови открития, които буквално могат да преформатират представите ни за това как би изглеждала една космическа база на Марс, например. Това каза доц. д-р Димитър Желев, зам.-декан на Геолого-географски факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Футуризъм" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

"За да построим бази извън Земята, ни трябват много ресурси. Трябват ни солидни материали за изграждане на конструкции. Най-вече стомана, тоест железни руди. Трябва ни варовик, заради бетона, който също е нужен на някои места. Но ключовото, което по-трудно се намира, са редките метали, напр. титан, алуминий, мед, злато, никел - такива метали, които влизат в сплави, влизащи в технологиите. Няма как да се осъществи колонизирането на космическото пространство без тези суровини".

Космическа база би могла да се изгради и на Луната, каза гостът, но “чисто икономически интересите на човечеството са свързани с Марс”. “Защото се очаква там да се открият по-големи залежи на ценни метали и ценни химични елементи, които да успеят да компенсират недостига им тук, на Земята. Това прави Марс по-интересен за инвеститорите”. 

“Защото дори и космическата програма, която ще се построи, е вид икономическа инвестиция. Знаем за големите стремежи на големи предприемачи като Илон Мъск, например. Точно това е икономическият облог, който те са поставили. Ние отиваме натам с ясната идея, че средствата, които са инвестирани през тези десетилетия, ще бъдат възвърнати по някакъв начин”. 

На въпроса как различната гравитация и радиация влияят на материалите, от които ще трябва да градим конструкции в Космоса събеседникът отговори, че въпросът има два аспекта. “Инженерите няма да имат затруднения да изградят база, която да може да издържи на по-слабата гравитация, но големият проблем е какво ще е влиянието върху човешките организми. Това е предизвикателството. Защото, ако ние изпратим хора на Марс, то е много вероятно мисията да е еднопосочна”.  

“Всъщност голямото предизвикателство е човешкия организъм - как ще се справи с по-малката гравитация. Това безспорно ще доведе до някакви катаклизми в човешкото здраве. Освен това една друга уловка, която има, е, че ние винаги си представяме, че основното предизвикателство за колонизаторите ще бъде във физически аспект, но медиците, които правят изследвания, отчитат, че ще има едно доста по-голямо предизвикателство и то е психологическото - как психологически хората, които отиват в една посока, знаят, че няма да могат да се върнат, как ще издържат”. 

Голям плюс който стимулира стремежа на хората да откриват природни изкопаеми извън планетата Земя е, че там единственият фактор, с който ще се съобразяваме, е дали има икономическа изгода, докато тук, на Земята, екологичният фактор става все по-значим при разработването на находища, подчерта още гостът. 

Още по темата

Европейски радиотелескоп с българско участие ще търси отговори за вселената

Космическият боклук е проблем на всички и приоритет за никого

Българска апаратура чисти боклук около Земята и следи радиацията около Марс

Мисия на НАСА почти ще докосне атмосферата на Слънцето в опит да разкрие тайните му

Той постави акцент и върху проведения тази седмица в София четвърти Младежки научен фестивал “Ало, Космос/Hello, Space”, чиято цел е “да се популяризират космическите технологии и да се засвидетелства, че нашата държава, нашето общество има място в космическата икономика”. 

“Надявам се България да не стои в космическото си развитие, а да се развива. Ние имаме добра стартова основа от миналото, когато сме били асоциирани със Съветската космическа програма. В момента извървяваме стъпките за асоцииране с Американската и Европейската космически програми, но истината е, че сме в правилната посока, но можем още по-добре да се представяме. Тук трябва да се подчертае ключовата роля на политическата воля за развитие на космическата програма”. 

Гледайте целия разговор във видеото.

В предаването вижте още:

• британец е първият човек, на когото е поставен мозъчен чип, намаляващ с 80% пристъпите на епилепсия
• учени са разработили много по-евтина и издръжлива соларна клетка от перовскит в сравнение със силициевите 
• нов алгоритъм с изкуствен интелект открива дълбоки фалшификати с 98% точност
• учени са засекли огромно количество слана в екваториалния регион на Марс 

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

Китай върна първите проби от обратната страна на Луната

Европейски радиотелескоп с българско участие ще търси отговори за вселената

Китайската мисия на Луната е оставила патриотичен графит на повърхността